Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Публиката на „Оскарите“ е направо в плен. И господ не може да помогне на някой, ако трябва да прескочи до тоалетната, докато трае предаването. Няма нито рекламни, нито други прекъсвания. Били почувства, че потъва в мечти по време на първото безкрайно изпълнение на един от петте претендента за най-добра песен.

Усети, че мозъкът й никога не е работил така логично като днес. Когато разбра и прие факта, че е бременна, нещо бе отприщило силите на разума й, който започна да взема връх над старата й импулсивност. Разполагаше с достатъчно неща за обмисляне, за да запълни цял списък. Дори когато по-рано през деня бе взела молива, тя чу гласа на леля Корнилия да я напътства твърдо, но все пак с любов.

— Вилхелмина Уинтроп, вдигни си чорапите.

Знаеше вече, че почти е достигнала центъра на живота си, и не искаше това да става в безогледна оргия от хищническо заграбване в стремежа да запази собствения си свят под контрол, като че ли бе някакъв отскубнал се балон. Време беше да престане да тегли балона и да му позволи да я понесе със себе си, да се възвисят спокойно над един нов слънчев край, без много да се намесват в управлението. Дали балонът има управление или нещо подобно? Няма значение, каза си тя, поне няма да е сама. Там ще бъде бебето и, разбира се, след това още едно. Тя беше израсла сама и нямаше да позволи това да се случи и на собственото й дете. Може би всичко три деца? Имаше време, ако побърза. Всъщност следващия път двамата с Вито ще решат. И какво, ако все пак прекара няколко години в ролята на „ла мама Орсини“? Може пък и да й хареса, след като веднъж разреши да се случи.

Разнесоха се ръкопляскания за песента и за двамата нови представящи, едно очарователно момче и едно очарователно момиче, бъркащи от притеснение, които се опитваха да обявят наградата за най-добър анимационен филм, доколкото Били можа да схване. Четяха заглавията на филмите и имената на аниматорите, повечето от които чехи и японци, без да могат правилно да ги произнесат, и устните им трепереха. Не репетираха ли тия хора?

На сцената четирима еднакви брадати мъже получаваха „Оскари“. Аниматори? Разколников, Румпелстилцкин, Рашомон и фон Рунщет? Едва ли. И все пак те бяха от Торонто, така че трябва да са аниматори. Всичко е както обикновено.

Следващите кандидатури бяха за най-добър художник по костюмите. Били наблюдаваше, а образите от гигантския екран я отвлякоха от руслото на мислите й. Дали победител ще бъде пак Идит Хед, с девети „Оскар“? Не, този път не е Идит, а друга художничка. Какъв ли зле насочен импулс я бе накарал точно тази вечер да се опита да съживи доспехите с пайети? Били отново се върна към блуждаещия си вътрешен монолог.

В самия център на живота й имаше една важна дилема. Всъщност можеше да я събере в едно изречение. Ако искаше да остане жена на Вито — а тя искаше, — без много да се възмущава, без да ревнува и да преживява напрежение и болка, не по-големи отколкото във всеки брак, трябва да си намери постоянно занимание в живота, което и в най-малка степен да не зависи от мъжа й. Дали случайно това не е компромисът, за който Джесика така невежо говори?

Нямаше нужда да прави някой от списъците на леля Корнилия, за да разбере къде сред всички възможности, които светът предлагаше, трябва да търси своя избор. Всичко сочеше към „Скръпълс“. Нейна беше първоначалната идея. Беше успяла да я реализира, да я направи печеливша. Вярно, почти я беше опропастила отначало. Когато прави грешка, тя не просто е голяма, тя е произведение на изкуството, извратен шедьовър. Но разбра, че е на погрешен път, и откри Валънтайн, за да оправи нещата. Фактът, че Валънтайн се появи със Спайдър, който имаше въображението да разгърне „Скръпълс“, можеше нищо да не значи, ако не го бе подпомогнала веднага, след като той й посочи пътя. С други думи, можеше да си внуши, че притежава това, което обикновено се нарича управленчески умения.

Били прекъсна самопоздравленията си; когато връчваха наградата за най-добър оператор. Една от кандидатурите бе на Свенберг и тя усети, че затаява дъх. По дяволите, Джон Алонзо. Горкият Пер, но той беше толкова щастлив от рекламата на „Огледала“, пък и вече имаше два „Оскара“.

Пуснаха още една песен, която бе достойна за радиото от петдесетте години — откъде само изкопаваха тези песни? Главата на Били се изпълни с идеи, така както зарята на Четвърти юли разпръсква светлина. Все още имаше богати жени по света, които живееха доста далеч от „Скръпълс“. Може да отвори клонове на магазина си по всички континенти, Рио вече е узрял за това, Цюрих, Милано, Сао Паоло, Монте Карло, всички са пълни с много богати, много отегчени, много елегантни жени. Мюнхен, Чикаго и Далас или Хюстън.