Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

— О, скъпи, така се радвам, че си вкъщи. Закъснях, но ще побързам. Как мина обядът с онова леке? — попита тя.

— За бога — смъмри я шеговито Вито, — ама език имате вие, богатите жени! Не бива да си толкова строга с тази нещастна купчина биволски изпражнения. Моите счетоводители току-що приключиха сметките и излезе, че когато той се опита да вземе филма, сме надхвърлили разходите, с близо петдесет хиляди долара. Можеш ли да повярваш?

— Вярвам, но той все пак си остава леке. Кой плати обеда?

— Той настоя. Бях го притиснал така, че сърцето му щеше да изхвърчи. — И, довърши Вито наум, — струваше му само четирийсет и няколко долара над милион и половина. Когато се прибра, реши да каже на Били за облога с Арви утре, след връчването на „Оскарите“. И без това тази вечер трябваше да преглътне голямата порция с успеха му, за да научи, че за следващата му продукция всичко е готово и остава само да се разнесат писъците на горкия Арви. И кой знае, може пък Редфорд и Никълсън наистина да се заинтересуват. Ставаше дума за книгата на годината, а вероятно и на десетилетието.

— Това беше най-малкото, което ти дължи — каза Били. Явно си мислеше за нещо, което Вито не знаеше, но никога не бе я виждал в толкова добро настроение.

— И какво, ако мога да попитам, те е озарило като някоя дяволска коледна елхичка? — полюбопитства Вито.

— За бога Вито, това е голямата вечер. Кога трябва да се вълнувам, когато се раздават коледните подаръци, в Деня на Бастилията, за рождения ден на Фидел Кастро или когато Ейми Картър завършва осми клас? — Тя се завъртя, робата й се развя и като пресуши безценната стара кристална чаша, я запрати в камината, където тя се разби на хиляди парченца. — Сигурно имам казашка кръв — отбеляза тя, много доволна от себе си.

— По-добре ще е, ако имаш кръв на състезателен кон. Разполагаш с точно петнайсет минути да се облечеш и да седнеш в колата. — Той я тупна отзад и смаян, я изгледа, как му прати въздушна целувка и изчезна. Имаше нещо различно в Били тази вечер и то не беше само това, че липсваха обиците й. Нещо силно, тайнствено, победно. Тя изглеждаше така, както се чувстваше той.

Академията за филмово изкуство и наука най-сетне бе проумяла, че освен в няколкото дългоочаквани минути, в церемониите по награждаването може да се прибави и малко гъдел за телевизионните зрители. Вместо познати и помпозни декори тези милиарди зрители всъщност предпочитаха да гледат известните лица в моменти, които и средният човек може да сподели с тях, моменти на напрегнато очакване, на надежда, на криза, на скрито разочарование, на нерви, на объркване и изблик на радост. Екипът на Маги, прилично облечен във вечерни дрехи, бе получил официално разрешение от Академията да заеме места с микрофоните и миникамерите си на самия партер на „Дороти Чандлър Павилиън“. По този начин вместо бегли снимки на звездите, седнали някъде по редовете, където след краткотраен близък план камерата често ги загубваше, преди още публиката да е успяла добре да разгледа знаменитостите, зрителите тази година можеха да се радват на продължителен едър план и дори да чуят думи от разговорите по време на представянето, докато публиката все още не беше замряла в очакване. Хората на Маги бяха така дискретни и така добре се сливаха с останалите, че след малко сякаш изобщо изчезнаха, и претендентите за различните Оскари, удобно разположени на първите редове, почти забравиха, че ги снимат за директно излъчване.

Били и Вито се добраха до местата си, много след като Маги бе приключила с интервютата на звездите при пристигането им, но успяха да се вмъкнат преди започването на церемонията. По това време Маги вече бе зад кулисите. Привършила бе разговорите в гримьорните на участниците, повечето от които така бяха хипнотизирани от сценичната треска, че я посрещаха с порой от думи, тя вече се беше оттеглила в командната кабинка, откъдето заедно с режисьора щеше да предава самото награждаване. Маги бе построила плана си върху една проста директива, която съобщи на екипа си.

— Ако Слай Сталоун си чеше задника, докато този, който получава „Оскар“ за най-добри звукови ефекти върви по пътечката, задръжте на Слай, докато почти не връчат наградата на негодника, и чак тогава го покажете.

— А речите по награждаването, Маги? — попита един помощник-режисьор.

— Отделете им по двайсет и пет секунди… не, по двайсет и веднага сменяйте на това, което става на партера.

Обещаваше да бъде интересно зрелище. Но жалко, Академията не даваше втори път същото разрешение на един и същ телевизионен журналист.