Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Били внимателно постави листа на масата, изхлузи дрехите си и се запъти към онази част на будоара, където висяха вечерните й тоалети. Прерови десетки закачалки, всяка в отделен найлонов плик, и бързо откри белия копринен костюм, който купи преди месец от Мери Макфейдън. Мушна през главата си неясната плисирана туника, изрисувана в абстрактната многоцветна дъга на раковина, сама по себе си достатъчно красива, за да се закачи в рамка на стената. После внимателно стъпи в дългата пола, която, макар и малко трудно, все пак закопча. Поколеба се между седем чифта сребърни обувки, но избра едни и ги обу. Докато вървеше към огледалото със специално осветление, възпроизвеждащо вечерното, Били преметна колана на туниката.

Не беше лесно. Всъщност добре, дори много добре. Били внимателно се разгледа отпред, от двете страни и най-накрая отзад. Не така зашеметяващо като червения шедьовър на Валънтайн, но съвсем приемливо. Запъти се към дивана и взе една малка копринена възглавница. След това разхлаби колана, отпусна го и напъха възглавничката под туниката. Разходи се обратно до огледалото, като се приближи отстрани, сякаш ще се види неочаквано. Хмм. Все пак има някакъв стил — може би Ботичели, с тези плавни вълни. А какво ще стане, ако прибави още една малка възглавничка? Странен ефект, наистина. Приличаше на мадона от Мемлинг, но нещо липсваше. И все пак имаше фасон, само че не от типа, който Бийн или Макфейдън биха одобрили.

Сега Валънтайн можеше на воля да измисля модели на дрехи за майчинство. О, Боже! Ами Валънтайн? Как ли да й се извини? Истината беше съвсем объркана. Тя самата едва-едва започваше да я разбира. Няма значение, все ще й хрумне нещо, помисли си тя и вдигна телефона.

Маги пристигна в „Скръпълс“ рано следобед с един актьор, когото тактично посъветва да не подписва договора за новия си филм преди връчването на наградите, независимо че изнервеният му импресарио го притискаше. Тя си завоюва доживотната признателност на този актьор, който вече с „Оскар“ в ръката можа да прибави още три-четвърти милион долара за ролята, която почти беше приел двайсет и четири часа по-рано. Цялата сутрин беше такава. За всяка награда имаше по пет потенциални победители. Някои от десетките телефонни обаждания на Маги съдържаха недвусмислено послание:

— Взимай парите и бягай.

А други съветваше:

— Почакай, ще видим.

Не всички се вслушаха в съветите на Маги, но по-късно всички си ги спомниха. През тази сутрин славата й се разнесе и от пословична доби почти митични размери. Маги Макгрегър много добре разбираше механизма на филмовата индустрия, което я правеше една от малкото, може би дори единствената в света, която изобщо го проумяваше.

Валънтайн беше опаковала вече роклята, с която Маги щеше да се появи в „Дороти Чандлър Павилиън“, където се връчват наградите. Преди няколко дни беше минала и последната проба, но тя настояваше да се покаже на Спайдър.

— Ще я види по телевизията, нали затова я създадох — възпротиви се Валънтайн.

— Искам да му видя физиономията, когато зърне какво си измайсторила — и ококори още повече кръглите си кафяви очи, от които струеше интелигентност и добро настроение. — Ще се изприщи.

Но когато откриха Спайдър и го повикаха в ателието на Валънтайн, той погледна Маги през мехурчето си и почтително, но разсеяно, прокара пръст по изключителната й гръд. Кимна в знак на одобрение, сякаш беше погладил хладната повърхност на някоя статуя.

— Възхитително — и се помъчи да й се усмихне със старата си усмивка. Докато гледаше и докосваше Маги, мехурчето изтъня и той почти не го усещаше. Усмихна се по-широко. — Мога да позволя такова нещо само веднъж в годината, Маги. Иначе рискуваш зрителите да престанат да те приемат сериозно, а само да стоят и да чакат едната или другата съвсем да изскочи. Желая ти успех тази вечер — и не се навеждай. — Механично я целуна и излезе от стаята, а в грациозното му движение личеше умора.

— Изглежда преживява нещо — каза Маги загрижено.

— Сигурно ръкопляскането — озъби се Валънтайн. — Виж какво, красавице, ето тук Колет ще ти помогне да се измъкнеш от това подстрекателство към бунт и ще го окачи на закачалката. И не забравяй, никакви бижута. Ще те гледам по телевизията, така че не се опитвай да хитруваш. Сега трябва да вървя и да се обадя по телефона, преди тук да е заприличало на лудница. Тази вечер ти ще си най-красивата на екрана. Бон шанс!

Валънтайн се оттегли в малката стая, където изработваше скиците и вдигна телефона. Трябваше само да позвъни на Джош. Вчера два пъти й бе звънял, но тя бе твърде заета и не можа да говори с него. А снощи, грохнала от умора, изключи телефона и поръча на централата само да приемат съобщения за нея. Тя бавно набра служебния му телефон, като се надяваше, че още не се е върнал от обяд. Секретарката му веднага я свърза.