— В „Мюзик Хол“ ли? Нали там беше премиерата на „Измамни висини“? Много хубаво място за такъв род детски филмчета. Добре си го измислил. Кърт, ако нещо може да помогне на нещастния филм, то това е точно „Мюзик Хол“.
— Вито — подхвана Арви, почти задавен от възмущение, но Вито го прекъсна рязко, уверено.
— Виж какво, няма причини да се тревожиш. С такъв прираст на печалбата акционерите най-сетне ще се укротят. Аз съм почти сигурен, че ще ти подновят контракта, Кърт, тази година си в чудесно положение. А и ако „Огледала“ спечели тази вечер…
Арви го стрелна злобно и побърза да го жегне.
— Дай на някой продуцент добра възможност и той си мисли вече, че всичко знае. По-добре се наслаждавай, докато не е свършило, Вито. „Огледала“ е вчерашна новина, а днешният ден е почти преполовен.
Вито продължи, сякаш не беше чул последните думи на Арви.
— Даа, ако „Огледала“ спечели, смятам след него да направя един голям филм. Творецът има нужда от разнообразие — винаги съм искал да видя Редфорд и Никълсън заедно. Има един сюжет, за който и двамата умират. Просто е въпрос на подходяща цена, но ми се струва, че ще успея да откупя правата.
— Не се захващай, Вито. Веднага ми е ясно кога се говорят празни приказки. Редфорд и Никълсън. Ако спечелиш! Много добре знаеш, че няма никакъв шанс. И аз не по-малко от теб искам да спечелим, все пак и двамата сме замесени, но срещу такива бомби като другите четири по никакъв начин няма да успеем. „Огледала“ е малък филм. Спомни си, още в самото начало ти го казвах. Малките филми почти никога не печелят. „Роки“ имаше невероятно редкия шанс. Подобна изненада няма да се повтори. Недей да храниш празни надежди, само ще се чувстваш по-зле довечера — подметна Арви, възприел отново наставническия си тон.
— Може пък да спечеля противобомбените гласове — отвърна Вито замечтано. — Хората в нашата индустрия знаят, че всяка провалила се бомба значи шест, осем или дори десет други филма, които никога не виждат бял свят — хиляди хора без работа. Разочароващите големи филми, а през тази година си имахме повече от достатъчно такива, отблъскват публиката и във филмовите среди това се знае.
— Витаеш в облаците, Вито. Виж какво, чуй гласа на опита. Имаш ли представа откога съм шеф на студията? Още не си знаел да различаваш лещата от визьора. И напълно ми е ясно как се докопа до кандидатурата, с женските си матинета. Мислиш, че не знам фокусите ти ли? Но от кандидатура до победа има цяло игрище разстояние, момчето ми.
Вито се зае с шоколадовото си суфле, гарнирано със замръзнала сметана. Арви любопитно го изучаваше.
— И тъй, май смяташ нещо да купуваш? — най-сетне попита той. Мръсникът сигурно искаше нещо от него. Щеше да е удоволствие да му откаже.
— Аха, една книга, „Ужилването“. Чувал ли си за нея?
— Да не мислиш, че съм неграмотен? Моите читатели много я харесаха. Сузан я хареса. Не ми остава време за четене, но отгоре-отгоре. Единайсет месеца бестселър, ако може да им се вярва, пък аз не вярвам. Но милион и половина за авторските права… те са луди! Никой няма да им даде толкова.
— Били много се запали по нея. Иска да ми я купи. Ако няма да си ядеш суфлето…
— Вземи го. И без това не бива да ям шоколад. Значи Били иска да я откупи, а? Сигурно наближава рожденият ти ден? Добре, много добре.
— Наистина е хубаво, Кърт, когато жена ти има вяра в теб. А нейният усет е почти толкова добър, колкото и моят. Ти мислиш, че „Огледала“ няма да спечели, пък моята италианска интуиция ми подсказва, че ще спечели. Ако искаш, наречи го предчувствие, щом не искаш да наблягаш на етнологията.
— Когато управляваш многомилионна компания, не си играеш току-тъй с предчувствия, както когато имаш богата жена. Без да се засягаш, това са прости факти. Никълсън и Редфорд — дали наистина искат да го направят?
— Аха.
— Просто не мога да повярвам. Какви хонорари вземат само! Господи! Ще ти трябват пет-шест милиона, преди още да си откупил книгата. Говориш за бюджет от поне двайсет милиона долара. Не, Вито, тези сметки са малко големи за твоята уста.
— Знаеш ли какво, Кърт, сам ще откупя книгата или по-точно Били ще я купи и ще ти отстъпя правата, ако се окажеш прав, че „Огледала“ няма да спечелят.
— А в противен случай?
— Ако аз съм прав, ти ще откупиш книгата. Много просто.
— Милион и половина!
— Нали всичко е против мен и ти смяташ, че няма да спечеля. Недей да се потиш. Ако не искаш да рискуваш мнението си, ще купя книгата и ще си намеря друга студия. По дяволите, дали ще се забавят много, докато ми донесат още едно суфле, а? Много са им малки порциите.
Читать дальше