Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

— Обзалагам се, че ще си щастлива, когато днешният ден свърши — каза Били.

— Всъщност, колкото и да съм уморена, чакам го с нетърпение. Тази вечер най-сетне ще видя всички с моите рокли, но не в пробните.

— Е, не всички — отбеляза Били. — Все пак повече от половината дрехи са купени за частни приеми.

— Без значение.

— Къде е Спайдър?

— О, кой го знае! Твърде съм заета, за да го следя къде ходи — студено отвърна Валънтайн.

— Така ли се говори за партньор? — подразни я Били.

— Това за партньорите, да знаеш, че не е законно — възрази Валънтайн припряно. — Само така се казва. Всичко започна, когато те посъветвах да му дадеш работа. Той не ми е партньор, Били.

— Както кажеш, котенце, стига да работи за мен. — Тия двамата напоследък говореха с недомлъвки, помисли си Били, само че не можеше да разбере защо. И забрави този въпрос. Имаше си собствени проблеми.

— Виж какво, само ще си взема роклята и няма да ти преча.

— Били, облечи я.

— Защо? Толкова отдавна е готова и ми стои чудесно. И сама не знам защо още тогава не я прибрах. Сигурно съм била твърде изнервена с „Огледала“, за да мисля нормално.

— Наистина искам още веднъж да те видя в нея. Просто за да съм сигурна. Направи ми това удоволствие.

Валънтайн поръча на една от помощничките да донесе роклята на госпожа Орсини.

— Имала ли си време да спреш за малко, за да пресметнеш колко поръчки сме изпълнили по награждаването и всички останали приеми, които ще последват тази вечер? — попита Били, докато чакаха. — Онзи ден се опитах, но спрях, когато стигнах до сто и петдесет хиляди долара. А сме само един магазин. Ако го погледнеш от друга страна, „Оскарите“ са предназначени за търговците на Бевърли Хилс.

— Така и трябва да бъде — отвърна Валънтайн самодоволно. — А, ето я! — Помощничката беше донесла великолепна дълга роля без презрамки от намачкан сатен на малки плисенца, в наситено пурпурно червено и невероятно елегантна. Били свали обувките си, за да облече плътно прилепналата тафтена подплата, която не позволяваше на сатена да прилепне някъде по тялото.

— Какви бижута ще сложиш? — попита Валънтайн, като се наведе да я закопчае.

— Няма да са изумрудите, много са коледни. Няма да са и рубините, стига едно червено, нито пък сапфирите — ще изглеждам като американското знаме. Може би диаман… Валънтайн! Подплатата не ми става!?

— Стой мирна за една минута. Май нещо съм закачила ципа — Валънтайн отвори и отново вдигна ципа й. Ципът пак спря до талията на Били. Ръцете на Валънтайн се изпотиха.

— Да не би случайно да е давана на химическо чистене? Не е възможно! Преди всичко й беше наред. — Били недоумяваше.

— Били, какво си яла? — с упрек попита Валънтайн.

— Да ям ли? Нищо, благодаря. Много бях изнервена, за да ям. Само като си помисля за ядене и ми се повдига. Нещо с подплатата не е наред. Аз по-скоро съм отслабнала.

Валънтайн сложи сантиметъра, за да измери талията й.

— За бога, Валънтайн, знаеш мерките ми наизуст. Остави това. Смешно е.

Без да обръща внимание на Били, Валънтайн измери талията и след малко колебание и бюста. Промърмори нещо на френски.

— Какво, по дяволите, си бърбориш? Престани да опяваш и кажи ясно. Мразя, когато говориш на френски, сякаш не мога да те разбера!

— Всичко, което казах, мадам, бе, че талията първа заминава.

— Заминава ли? Къде заминава, за бога? Да не би да искаш да кажеш, че ще загубя фигурата си?

— Не съвсем. Три сантиметра в талията и два в бюста. Толкова си се променила! Повечето хора все още се задоволяват с такава фигура, но не можеш да облечеш роклята без тази подплата.

— По дяволите! — изруга Били огорчена. — Само пет месеца не съм спортувала. А като куче бъхтя за това тяло от осемнайсетгодишна и когато го оставя само за пет месеца, погледни какво става — не е честно!

— Не можеш да излъжеш майката-природа — усмихна се крещеше вече Били.

Престани да се подсмихваш. Това е сериозно. Е, какво пък, не е дошъл свършекът на света. Довечера ще облека нещо друго и ще започна да спортувам всеки ден при Рон, а Ричи ще го накарам да ме тормози всеки ден и след месец пак ще съм във форма.

— След месец вече ще ти личи.

— Ще ми личи ли?

— Да, ще личи! — Валънтайн показа с ръце огромно шкембе.

— Глупости! Валънтайн, съвсем си откачила! Да не би да мислиш, че Доли е заразна? Всемогъщи Боже, направи само една рокля за бременни и в главата ти само бебета се въртят.

Валънтайн нищо не каза, повдигна вежди с разбиране, очевидно, без да промени мнението си.