Барбара Брадфорд: Ще помня…

Както и предполагаше Ники, студентите посрещнаха Горбачов като герой, но заедно с това по време на тридневния му престой напрежението в града нарасна, а демонстрациите не стихваха. Изцяло се сбъдна предвиждането й, че с действията си младежите ще отклонят вниманието на обществеността от съветско-китайските политически разговори на високо равнище. Неслучайно в нейните репортажи съдбата на студентите и заплашващите ги опасности заемаха централно място.

В един от дните на официалната визита на площад Тянанмън се събраха повече от един милион демонстранти, които настояваха за демократични права, за свобода на словото и за честно, некорумпирано правителство. Студентите бяха готови да отстояват исканията си докрай, въпреки палещото слънце, яростните бури и силния вятър.

Арч не се съмняваше, че камерата на Джими прониква навсякъде, а след това блестящите ежедневни репортажи на Ники се транслираха до Щатите чрез спътник. По време на краткия престой на Горбачов и на тълпите чужди журналисти в Пекин правителството си затваряше очите или по-точно бе възприело по-толерантен подход както към студентите, така и към представителите на световните медии.

Два дни след отпътуването на руснаците и на повечето репортери обаче, властите, без да губят време, въведоха извънредно положение. Заедно с още няколкостотин свои колеги Ники и екипът й останаха в Пекин. В Китай се зараждаше нещо изключително и ловците на новини искаха да бъдат там, където се разгаряха събитията, където се твореше историята.

Докато вървеше към площада в топлата юнска вечер, Ники трескаво мислеше. Знаеше, че краят наближава, и се боеше, че ще загинат много, хиляди студенти. Тази ужасна мисъл разколеба за момент крачките й, но тя скоро се съвзе и продължи с огромна тежест в сърцето.

Като хроникьор на войни, революции и природни бедствия Ники бе постоянна свидетелка на смърт и разрушения, на страдания и болка, но въпреки това така и не можа да свикне с насилието и ужасите, предизвикани от катастрофални събития.

С течение на времето, особено през последните три години, тя все повече се убеждаваше, че светът наистина е ужасяващ и противен, че хората днес в никакъв случай не са по-цивилизовани, отколкото през Средновековието. Проявяваха не по-малка бруталност и желание за насилие и както смяташе майка й, щяха да си останат такива завинаги. Това е просто част от човешката природа, мислеше тя.

Събитията, на които бе свидетелка и за които информираше, разяждаха сърцето й като отрова. Беше си изработила обаче маниер на поведение — особено след своята злополучна връзка с Чарлс Девъру — и успешно прикриваше чувствата си не само от всевиждащото око на телевизионната камера, но и от своите колеги и приятели. Дори Клий, с когото бе най-близка, нямаше представа какво точно преживява тя.

Щом се сети за Клий, Ники ускори крачка. Намираше се на Тянанмън и искаше час по-скоро да го види и разговаря с него. Инстинктът му бе безупречен и също като нея често успяваше да предвиди как точно ще се развият събитията. Беше повярвала в интуицията му още от първата им среща в Ливан, където отразяваха заедно продължителната война. Запознаха се на другия ден след убийството на премиера Рашид Карами, в чийто хеликоптер бе избухнала бомба. Това се бе случило през 1987 година.

Запозна ги старият приятел на Клий — Арч Левърсън, с когото се сблъскаха във фоайето на хотел „Комодор“ в Западен Бейрут, предпочитан от чуждестранния новинарски корпус. Двамата с Клий се бяха договорили да се видят същата вечер на чашка и Арч настоя тя да се присъедини към компанията им.

В известен смисъл Клийланд Доновън бе знаменитост, дори легенда. Смятаха го за най-големия фотограф и фотожурналист след Робърт Капа и той също като него се славеше с дързостта и безстрашието си. Всички бяха чували как Клий Доновън се хвърлил на бойното поле в разгара на битката, за да заснеме забележителните кадри на филма, с който стана световноизвестен. Американец, живеещ постоянно в Париж, още на двайсет и пет годишна възраст той бе основал информационната агенция „Имаж“ и оттогава фотографиите му не слизаха от страниците на всички водещи вестници и списания по света. Беше автор на няколко бестселъра и носител на голям брой награди за фотожурналистика. Освен това и жените според Арч го намираха за много привлекателен.

По устните на Ники се плъзна лека усмивка, когато си спомни за първата им среща. Докато се преобличаше в стаята си в хотел „Комодор“, тя прехвърляше всичко онова, което бе чувала за Клий Доновън, и се опитваше да си представи как изглежда. Убедена беше, че е нетърпим — суетен, самодоволен и, разбира се, егоцентрик.