Барбара Брадфорд - Ще помня…

За него Ники бе една от най-моралните и почтени личности, които някога бе срещал. Справедлива, разумна, изключително лоялна и честна. Желаеше й само най-доброто, най-хубавото. Искаше да е щастлива. Но кой ли всъщност е щастлив в този луд свят?

Арч въздъхва, тръсна глава, сякаш за да прогони мрачните си мисли, и посегна към телефона. В този миг откъм балкона долетя гласът ща Джими.

— Арч, би ли дошъл за минута, преди да си влязъл във връзка с Ню Йорк? Искам да застанеш за малко тук вместо Ники.

— С удоволствие — съгласи се Арч. Остави слушалката и тръгна към прозореца. — Какво имаш предвид?

— Искам да излезеш на балкона, за да определя по-правилно ракурса на камерата и да спестя време. При точно насочена камера ще направя много по-хубави снимки — поясни Джими. — А ако застана между тези саксии с широкоъгълния си обектив, ще мога да хвана дори края на булевард Чанан и площад Тянанмън. Ще се наложи да снимаме, докато е все още сравнително светло, освен ако не успея да монтирам някакво осветление с подръчни средства. Бъди сигурен, че ще стане, Арч, не се тревожи.

— Когато ти си зад обектива, Джеймс, никога не се безпокоя.

Нощта беше знойна, изпълнена с благоухания.

Ники вървеше по булевард Чанан с равна крачка, като се провираше умело между пешеходците. Струваше й се, че всички се движат само в една посока.

Когато за пръв път пристигна в Пекин, Клий Доновън й беше казал, че китайците обичат да ходят на площада вечер или в края на седмицата по всякакъв повод — да отбелязват паметни събития, да участват в демонстрации, да празнуват или просто да убиват времето си. Беше й обяснил, че отиват там да размишляват, да скърбят или да се разхождат. И че Тянанмън също така е предпочитано място за неделни екскурзии.

Напоследък площадът се бе превърнал в център на протестни акции.

От април студенти от различни провинции на Китай организираха мирни демонстрации за свобода и демокрация. Всичко започна с едно събиране на площада в памет на Ху Яобан 2, либерален член на правителството, известен с прогресивните си възгледи. Починал преди месец, той бе любимец на младежите и изразявайки своята почит към него, те искаха да покажат готовността си да защитят идеите му. Тържественото честване спонтанно се бе превърнало в седяща стачка, последвана от гладни стачки и мирни демонстрации.

Изминали бяха шест седмици, а площадът беше все така окупиран от стотиците хиляди студенти. Нещо повече — те имаха подкрепата на пекинските граждани, които им носеха храна и напитки, палатки и чадъри. Седяха редом със студентите, съчувстваха им и споделяха с тях болките си.

Когато започнаха протестните демонстрации в Пекин, Ники и екипът й се намираха в Израел и работеха върху едно специално предаване за израелската разузнавателна служба Мосад. Към края на април Ники реши, че трябва да отпътуват за Китай. В средата на май в китайската столица се очакваше да пристигне Михаил Горбачов и тъй като Ники знаеше много добре какви са целите на студентите, надушваше интересен сюжет, събитие с важно значение. Обади се на директора на новините в Ей Ти Ен:

— Слушай, Лари, нима смяташ, че когато дойде Горбачов, студентите ще се приберат в палатките си и тихичко ще си отидат? Сигурна съм, че се мъти нещо сериозно.

Лари Андерсън се поколеба за секунда, но тя го притисна.

— Моля те, Лари, помисли. Помисли за сценария! Как ще се държат младежите по време на посещението на Горбачов? Ще продължат ли демонстрацията? Ще създадат ли трудности на правителството? Каква ще е реакцията на Горбачов? И което е по-важно, как ще реагира китайското правителство? Дали ще предприеме нещо?

Това бяха само част от въпросите, които бе задала сутринта по телефона от Тел Авив, и вероятно е била убедителна, защото много скоро, след като разговаря и с Арч, Лари се съгласи, че трябва да заминат. Моментално ги повика в Ню Йорк и им даде едноседмична почивка, а след това им пожела успех и ги изпрати с най-бързия самолет за континентален Китай.

Ники и екипът й пристигнаха в Пекин на девети май. Официалната задача на пребиваването им бе да отразят посещението на Михаил Горбачов, което трябваше да започне от петнайсети май, но всъщност ги интересуваха главно студентите, най-вече заради предчувствието на Ники, че ще бъдат предизвикани безредици.

До пристигането на съветския лидер, съпругата и антуража му Ники, Арч, Джими и Люк бяха настанени в хотел „Пекин“ с още над хиляда кореспонденти от всички краища на света.