Барбара Брадфорд - Ще помня…

— Не зная. — Люк сви рамене, прокара ръка през тъмночервените си коси и обърна сериозното си, изпъстрено с лунички лице към Клий. — Вероятно завинаги.

Клий глухо се засмя.

— Давам й не повече от два дни. Гарантирам ти, Люк, че до една седмица статуята няма да я има на това място.

— Навярно си прав. Тя е трън в очите на Дън. Трън е в очите на всички. Бандата на старците не може да я гледа. Смята я за открито предизвикателство. Действително бе наивно от моя страна да допусна, че статуята би могла да бъде оставена като символ и признание за справедливостта на младежките искания.

— Никой няма да им отдаде дължимото освен ние, журналистите. Трябва да продължаваме да информираме света за тях и за борбата им, трябва да направим всичко възможно, за да изпълним дълга си.

Люк кимна утвърдително с глава и леко се отмести, облегна се назад върху камъка и притвори очи. Смелостта на журналисти като Клий и Ники, готови всеки момент да рискуват живота си, за да разкрият на хората истината, го изпълваше с възхищение. Особено се възхищаваше от Ники Уелс. Тя, както би се изразила майка му, бе душата на екипа. Той все още не беше женен и нямаше никаква сериозна връзка, но наближеше ли времето да се задоми, сигурно щеше да си потърси жена като Ники. В нея имаше нещо топло и успокояващо; беше от онзи тип жени, чието поведение не подвежда и не мами мъжете.

Люк беше в екипа на Ники повече от година и в съвместната си работа с нея беше видял и научил много. На двайсет и седем години, пет от които в телевизионния бизнес, той знаеше, че в много отношения все още е твърде зелен. Ники обаче беше много мила с него и още от самото начало му помагаше и го третираше като равен. Тя държеше на точността, беше изключително взискателна към себе си и понякога нервите й не издържаха. Но беше истинска професионалистка и той бе готов на всичко за нея.

Искаше и тя да успее да си намери подходящ партньор. Понякога изглеждате натъжена — очите й добиваха хладен израз, сякаш си спомняше нещо мъчително. Носеха се слухове за някакъв мъж, в когото била влюбена още преди да се бе присъединил към екипа. Очевидно този човек се бе отнесъл зле с нея. Арч и Джими явно не желаеха да разговарят за това, а и той самият не искаше да проявява излишно любопитство. Все пак беше жалко, че е сама. Каква безсмислена загуба на време за една толкова очарователна жена!…

— Люк! Люк!

Звукооператорът подскочи изненадано, когато чу името си. Погледна към основата на паметника, където както обикновено се тълпяха най-много хора, тъй като там се намираше командният център на студентското движение. Чуждестранните журналисти също предпочитаха да се събират на това място, така че винаги беше много оживено. Викаше го неговият приятел Тони Марсдън.

Люк му махна с ръка и се изправи.

— Ще ида да видя какво иска Тони — рече той на Клий. — Вероятно е узнал нещо ново, получил е допълнителна информация. Ще се върна веднага.

— Не бързай — извика след него Клий, като наблюдаваше внимателно площада. Той знаеше, че скоро ще напусне Китай, че краят на събитията наближава.

Със забити в коленете лакти, мрачно подпрял глава на ръцете си, той изпитваше ужас за съдбата на младежите, които бяха такива идеалисти, толкова невинни и смели. Когато преди шест седмици пристигна в Пекин, те бяха въодушевени и изпълнени с надежда. Произнасяха вълнуващи слова за свобода и демокрация, пееха песни и свиреха на китара.

Тази вечер китарите им бяха стихнали, скоро щяха да стихнат и гласовете им. Клий потрепери леко и почувства, че го побиват тръпки. Не му се искаше повече да мисли за тях, защото знаеше, че се намират в голяма опасност. Макар с никого да не бе споделял тези мрачни мисли, в това число и с Ники, всички усещаха, че на студентите не им остава много време.

Внезапно Клий видя, че Ники крачи през площада по посока на паметника. Също като булевард Чанан, и Тянанмън беше отлично осветен от многобройни високи улични лампи, всяка от които осеяна с гроздове крушки, по девет в едно гнездо, покрити с бели кръгли абажури. На площада беше светло като ден, виждаше се всичко и дори спокойно можеше да се чете книга.

Щом видя Ники, радостна усмивка озари очите му. Скочи от площадката и провирайки се между тълпата, се втурна да я посрещне. Тя го забеляза и му махна с ръка.

— Сигурен бях, че ще дойдеш — усмихнат извика той, когато я приближи.

— Трябва да съм тук, Клий — кимна с глава Ники. — Чувствам, че скоро обстановката ще се взриви.