Барбара Брадфорд - Ще помня…

Оказа се точно обратното. Клий нямаше нищо общо с нейните представи.

Когато влезе в претъпкания бар и спря да поговори с някои от колегите си кореспонденти, а след това се насочи към масата им, Ники помисли за миг, че това не е той, а някой друг приятел на Арч. Направи й впечатление, че няма такъв лъскав вид, както на фотографиите, на които го бе виждала и че същевременно е с много приятна външност, чист и спретнат, като истински американец. Имаше хубаво лице — така би могъл да бъде описан най-точно — човек с открито и честно лице. С тъмна коса, кафяви очи и мек поглед, с чувствени устни, готови всеки миг да се усмихнат. На ръст беше около метър и осемдесет, но поради тънката си спортна фигура изглеждаше още по-висок.

Приятен, нормален млад мъж, реши тя, въпреки неговата голяма известност и успех. Той седна при тях, поръча си питие и поде приятелски разговор.

След по-малко от двайсет минути Ники промени мнението си. „Обикновен“ съвсем не бе думата, с която можеше да се характеризира Клий Доновън. Високоинтелигентен и с естествен, неотразим чар, той през цялото време ги омайваше с разкази за своите приключения, които изцяло отговаряха на репутацията му.

Отначало смяташе, че е нейна възраст, а може би и по-млад, но по-късно Арч й каза, че всъщност е с три години по-възрастен.

Това много я учуди, защото във външния му вид имаше нещо хлапашко.

Другото, което я изненада при първата им среща, бе, че противно на очакванията й, той изобщо не беше самонадеян. Разбира се, беше уверен в себе си, но това бе по-скоро вяра в творческата работа и в собствените възможности, породена изцяло от таланта му на фотожурналист. По-късно сама се бе убедила, че работата за него е източник на неизчерпаема енергия.

Още първата вечер в Бейрут те си допаднаха много и с времето ставаха все по-близки. Случваше се често да попаднат на едни и същи невралгични места, да отразяват едни и същи събития и взаимно да си помагат.

Понякога заминаваха в различни посоки и се оказваха в двата края на света, но поради силните приятелски чувства, които изпитваха един към друг, винаги поддържаха връзка или по телефона, или чрез своите бюра. Тя възприемаше Клий като собствен брат, за какъвто винаги бе мечтала. Действително той беше неин много добър приятел, другар по съдба.

Клийланд Доновън седна на площадката, опасваща Паметника на героите, и се загледа в Богинята на демокрацията. Десетметровата статуя беше издигната от студентите в центъра на площада, точно срещу гигантския портрет на Мао Дзедун, провесен над портата „Тянанмън“ 3. Предизвикателната бяла фигура от пластмаса и стиропор бе изработена от студентите и преподавателите в Академията по изящни изкуства и тържествено докарана на площада.

На Клий тя напомняше Статуята на свободата. Стори му се познато не толкова лицето, колкото позата, а също драпираната тога, обгръщаща тялото й, и високо издигнатите ръце с факела на свободата. Статуята бе грозновата, но това нямаше особено значение, по-важен бе символът, който внушаваше.

Когато преди три дни студентите я откриха тържествено, той беше на площада, видя ги как пеят „Интернационала“ и скандират: „Да живее демокрацията!“ Церемонията беше много емоционална и дълбоко го развълнува. Макар да бе забранено, успя да заснеме няколко филма с цената на три свои фотоапарата, счупени от полицията. За щастие имаше още няколко резервни, включително един „Никон-Ф4“, застегнат за рамото му под широкото памучно яке.

Вечерта, когато докараха статуята, времето се влоши. Задуха силен вятър и заваля дъжд, но тя остана непокътната до сутринта, по нея нямаше дори драскотинка. Колко време щеше да се извисява на площада обаче, беше друг въпрос.

Клий знаеше, че Богинята бе раздразнила и възмутила китайското ръководство повече от всичко, което бяха направили студентите досега. Представители на правителството бяха осъдили постъпката им като унизителна и обидна за такова историческо място, каквото се смяташе площад Тянанмън.

От друга страна, статуята стимулираше и вдъхновяваше борбата на студентите. За да я запазят, младежите бяха опънали палатки около нея и се редуваха да дават дежурство.

Правителството обаче ще я събори на всяка цена, помисли Клий и въздъхна дълбоко. Люк Майкълс, който беше седнал до него, го изгледа и запита:

— Да не би да се е случило нещо лошо?

— Просто си мислех дълго ли ще остане тук — рече той и посочи към статуята.