Шели Кинг - Всичко започна в книжарничката на Хюго

Апартаментът ми не беше същият като двустайното жилище на Хюго от другата страна на стената. Беше по-скоро едностайна кутийка, преградена с малък плот за хранене, разделящ кухненския бокс от дневната, която побираше само едно канапе за двама, един плетен стол, четирийсет и седем инчов телевизор с плосък екран, пет рафта от „Икеа“, претъпкани с книги, които разказваха живота ми. „Великият Гетсби“, пострадал от експлодирала газирана напитка. „Гордост и предразсъдъци“, която никога не се възстанови от едно падане в локва. Единствената книга, подарена някога от майка ми — изданието на „Б. Далтън“ на приказките на Ханс Кристиан Андерсен, онова с малката русалка на корицата. Страниците й бяха пожълтели и изтънели с времето.

Обичах тази книга и страшните приказки вътре. Цяло едно лято я четях и препрочитах. Докато приятелите ми се възхищаваха по детски на „Дракула“, „Франкенщайн“ и „Гимназията Суит Вали “, аз се бях заровила в унищожените животи и нещастните завършеци на тези приказки. Между страниците й открих историята на една русалка, която жертва гласа си за крака и спи на прага на принца, когото обича. Въпреки че всяка стъпка й причинява болка, тя танцува за него всеки път, щом той я помоли. Накрая той се жени за друга, а малката русалка се хвърля в морето. Майка ми харесваше пеещия рак и танцуващите риби във филма. Аз обаче харесвах оригиналната русалка.

Винаги съм искала да бъда момичето, чиято майка й купува много книги. Представях си как ме гали по главата и ми дава празен чек, за да си поръчам книги от „Уикли Рийдър“ [12] Weekly Reader — ежеседмично образователно списание, насочено към учениците. Последното му издание е през 2012 г. — Б. пр. в училище. Представях си как стените в стаята ми са покрити от пода до тавана с рафтове с книги и че също така имам стълба на колелца, на която мога да се качвам и да се движа напред-назад и да спирам пред магическия свят, в който искам да се потопя този ден. Вкъщи имаше много книги — недокоснати класики от „Два пъти разказани истории“ до „Слънце изгрява — Фиеста“, които се издигаха като центуриони в дневната на майка ми. Луксозните книги с благоговейни фотографии на ферми от Юга или пък на ръгбисти от Южна Каролина бяха винаги излъскани и без отпечатъци от пръсти по тях. В кухнята пък имаше напълно запазени готварски книги, каквито мама ги извади от кутията в деня на получаването им от „Садърн Ливинг“ [13] Southern Living — американско списание за рецепти и лайфстайл от Юга. — Б. пр. . Нямаше „Белия зъб“ или „Островът на съкровищата“, нито пък „Лъвът, Вещицата и дрешникът“. Тези книги ги открих сама в библиотеката.

Майка ми изпадна в ужас, когато на осем години й заявих, че искам да стана библиотекарка. Знаех как си ме представя: внушителна матрона, която живее между рафтове с книги, с удобни ниски обувки и с коса на кок, втренчена навъсено и презрително над очилата си в хората, които не са върнали навреме книгите си. Каквото и да кажех, нищо не можеше да я убеди, че няма да се превърна в това. Познатите ми библиотекари, бяха супергероите на данните. Като изследователите от Стария континент те навигират из непознати океани от информация, чертаят карти, за да помогнат на всеки да стигне до желаната дестинация. И са пазители на неща, които другите са забравили, архивират случки от живота и ги навързват.

В гимназията започнах да помагам в градската библиотека — малка жълта сграда близо до площада. Къщата на родителите ми имаше много тихи стаи, в които едно дете без братя и сестри може да се скрие с книга, обаче тишината в библиотеката беше изпълнена с живот и хора, които търсят това, от което имат нужда и желаят. А пък аз можех да им помогна. Бутах колички с книги нагоре-надолу по коридорите, а колелата скърцаха под тежестта на думите. Удрях печати с дати за връщане върху картони, които слагах в хартиени джобове в книгите. А когато ми свършваше смяната, оставах, сядах на едно столче в далечния ъгъл на справочния отдел и четях книги, които майка ми никога не би ми позволила да занеса вкъщи — „Завинаги“ на Джуди Блум, „Песента на Соломон“ и много исторически любовни романи с корици с веещи се от вятъра коси и преливаща плът от корсажите.

Като студентка в университета на Южна Каролина научих от библиотекарите как да разбирам какво искат хората и как да им покажа пътя до това, от което имат нужда. Всички умения, необходими, за да работя в някой интернет стартъп, като създаването на системи за администриране на съдържание и интерфейс, който да ги движи, научих в библиотеката. Разбрах, че във всяка планина от данни има закономерност, нишка, минаваща през всички тях. Ако подръпнеш правилната нишка, всичко ще си дойде на мястото. Т. С. Елиът пише в „Четири квартета“: