Шели Кинг - Всичко започна в книжарничката на Хюго

Знанието налага схема — и подвежда,

защото схемата е нова за всяка следваща минута [14] Цитат от поемата „Ийст Коукър“ в „Четири квартета“, прев. Владимир Левчев, изд. „Народна култура“, София, 1993. — Б. пр. …

Все пак вършех и неща, които не бяха много забавни — подреждах книги по рафтовете на библиотеката в колежа от осем вечерта до полунощ и се подчинявах на класифицираща система на библиотеката на Конгреса. Беше успокояващо да преглеждаш гръбчетата по рафтовете и да намираш правилното място за книгата. Всяка вечер, докато бутах количката с книги покрай рафтовете и ги връщах обратно по местата им, се натъквах на прегръщащи се влюбени двойки. Понякога просто се облягаха един на друг, докато четяха, или пък спяха. Друг път пък чувах звуци от двойки във вихъра на страстта, които само хора без собствено жилище могат да издават. През нощта рафтовете с книги бяха като гората в „Сън в лятна нощ“ — в сенките им се криеха палави и страстни мисли.

Сложих книгата на Хюго на плота за ядене и я отворих на титулната страница. В горния край някой беше написал дата: април, 1961 г. После погледнах надолу и видях нещо, което не би трябвало да го има. Цялата титулна страница беше осеяна с думи, изписани на ръка.

Включих лампата над плота и огледах страницата отблизо. Приличаше на мъжки почерк, смесица от ръкописни и печатни букви, практични, но удължени и изписани елегантно. „Т“-то беше изписано с дързък размах, а „и“-то приличаше на пламък на свещ.

Любовта намира за нас това,

което ние не знаем, че търсим.

Под изречението имаше още едно, написано с друг почерк, буквите бяха едри и близо една до друга, преливащи една в друга и женствени, а в моето съзнание изникнаха образи на зелена трева през лятото и въртящи се поли.

А аз те намерих тук.

Взех книгата, като я държах здраво, за да не се разпадне, но очевидно беше прекалено силно, защото страниците се разхвърчаха по плота. Докато ги събирах на купчинка, се замислих колко много обичах Хюго. Харесваше ми, че си мисли, че мога да занеса такава книга на събирането утре. Напомняше ми на пралеля ми Труди, която винаги имаше половин грейпфрут в чантата си и никога не можеше да разбере защо не искаш да си го разделите.

Похапнах от аспержите, а после седнах в плетения стол до прозореца и отворих новата книга, която ми беше дал Дизи. Бях готова. Всичко щеше да е наред. Щях да направя така, че всичко да е наред. Отворих титулната страница, бяла и недокосната, но погледът ми все се насочваше към купчината страници на плота за хранене.

Любовта намира за нас това,

което ние не знаем, че търсим .

Отново сведох очи към книгата в ръцете си. Глава първа, страница първа. Наложих си да се съсредоточа. Щях да прочета книгата тази вечер, а утре в читателския клуб щях да се развихря и да им покажа на какво съм способна. На втората страница от книгата почувствах неудържимо желание за диетична кола и снакс „Пайрътс Бути“.

След няколко минути, докато дъвчех парченце оризов снакс със сирене, отново се усетих, че съм се втренчила в страниците от книгата на Хюго. Почти всяка от тях беше осеяна с бележки по краищата, написани със същите почерци като тези на титулната страница. Наклоних книгата към светлината от лампата. В началото на първа глава прочетох следното:

Здравей? Аз съм Хенри. Ти кой си?

Здравей, Хенри. Аз съм Катрин.

Катрин, благодаря ти, че пишеш. Любопитството ми нараства все повече и повече.

Хенри

Не повече от моето. Защо „Любовникът на лейди Чатърли“? Защо започна да пишеш в тази книга?

Катрин

Не знам. Просто видях тази тъжна, парцалива книга и ми стана жал за нея, предполагам. Реших, че може да й правя компания. Винаги съм харесвал този роман. Знаеш ли, че първоначалното заглавие е било „Нежност “? Харесва ми колко е нежна любовта им. Особено писмото на Мелърс в края: „Ако можех да спя с ръце, обвити около теб, мастилото щеше да си остане в мастилницата

Хенри

Седях там — с парченце снакс в ръка — и се чудех какво, по дяволите, ставаше. Взех произволно друга страница от купчината. Страница 156.

Катрин,

Ти ме преследваш, изкушаваш ме, сетивата ми настръхват. Искам да те вдишам и да те нося в себе си, да станеш най-важна за мен. Искам да разбереш какво е усещането от ръцете ми върху теб и моят глас да произнася името ти.

Хенри

Погледнах надолу към страниците, които вече бяха разпръснати навсякъде из кухнята. От всички въпроси, които жужаха в главата ми, най-силно чувах този — какво, по дяволите, се е случило между „благодаря ти, че пишеш“ и „да станеш най-важна за мен“?