Трейси Козънс: Синя кръв

— Радвам се да чуя това, госпожице…

— Олдридж — изрече гордо тя.

— Да, госпожице Олдридж. Положението е следното — моят баща ми е дал ултиматум. Иска да бъда сгоден до края на годината.

— А ако дотогава не се сгодите?

Той вдигна ръце.

— Това не е ваша грижа. Задачата ви е да ми помогнете да реша малкия си проблем, така че той да не ме разсейва повече.

Малък проблем? Да не го разсейва? Такова ли беше неговото определение за изключително важната задача по намирането на спътница до живот?

Никол беше слисана да открие накрая същинската природа на принца. Той може и да изглеждаше по-непринуден, отколкото бе очаквала, неговата разсеяност бе донякъде симпатична, но все пак си беше определено безотговорния и повърхностен Палав принц.

Той оставаше в неведение за чувствата й. Насочил бе поглед в далечината.

— Размислях известно време какъв би трябвало да бъде бракът ми — промълви замислено той.

Отмести се от бюрото и се приближи към двойната балконска врата, която водеше към тераса, украсена с растения и цветя в тежки гръцки вази. Под нея се простираше обширна морава, граничеща с естествена гора.

Ранд хвана ръце зад гърба си и се взря навън, като че ли виждаше нещо повече от приятната гледка.

— Не търся брак по любов, нито дори претенция за това. Просто една подходяща спътница, която да разбере и приеме ролята си. Нейната родна страна няма голямо значение, стига да е от благородно потекло и да може да се приспособи към Каледония. Искам жена, с която да мога да съжителствам — такава, която няма и най-малко да наруши моя начин на живот.

Никол взе да рови в чантичката си. Извади писалка и едно бележниче колкото длан, после отметна корицата и започна да си записва неговите изисквания колкото можеше по-бързо.

Той продължи, без да направи пауза.

— Жена, която ще проявява разбиране, когато се ядосам, ще се съгласява с мен по важни въпроси, няма да спори и да изпълва живота ми с несъществени детайли. Трябва да умее да се справя с тези неща.

Никол вдигна вежди, докато той изброяваше егоцентричните си изисквания. В действителност той проявяваше още по-голяма арогантност, отколкото бе очаквала.

— Тя трябва да има силна воля, да не е със слаб умствен потенциал — продължи Ранд. — Да е способна да понася напрежението, свързано с ролята й на кралска съпруга, но да не е властна или агресивна. Спътник, не враг. Не искам да имам два въоръжени лагера в двореца.

Докато нахвърляше думите, Никол се питаше какво се крие зад последните няколко думи.

— Тя би трябвало да е съвършена майка на бъдещите ми деца. Топла и грижовна. Идеална домакиня на светски прояви. — Застанал с разкрачени крака, Ранд се взираше в тавана, като че ли виждаше там този образец на женствеността. — Безупречно семейство, благородно потекло, никакви петна в миналото. Накратко — съвършената съпруга за един принц.

Ръката на Никол я заболя в старанието й да запише всичко. Надраска последната дума и вдигна поглед.

— Това ли е всичко?

Ранд не обърна внимание на ироничния й тон. Седна отново зад бюрото, сложи с уверен жест ръцете си отгоре и се приведе към нея.

— Очаквам да работите усърдно по този проект, госпожице Олдридж. Това ще означава ангажименти до късно вечерта и много малко свободно време. От време на време ще оставям другите си задължения на заден план и ще ви насочвам. В края на краищата това има някакво отношение към бъдещето на кралството — и към моето бъдеще. Ще можете ли да се справите?

— Разбира се, ваше височество — изрече тя със закъснение. — Вече съм започнала да събирам данни за най-подходящите кандидатки на моя лаптоп [1] Игра на думи — Лап (Lap) на английски е скут. — Б. пр. .

— Моля? — Той спря поглед на скута й.

Макар че знаеше колко е изостанала Каледония, объркването му я свари съвсем неподготвена. Не й харесваше да усеща погледа му върху тази част от анатомията си, затова се зае припряно да обяснява.

— Моят… — моят портативен компютър. Донесох го със себе си.

Очите му се отместиха бързо от скута към очите й.

— О, компютър! Разбира се. Донесли сте едно от тия малки компютърчета тук? Имах намерение да си взема един такъв. Ще трябва да ми го покажете. Въвеждането на компютри в двореца все още предстои — добави той сухо. — Някъде през следващите петдесет години.

В двореца все още нямаха компютри? Никол се молеше това да е шега. Тъй като той не се усмихваше, беше трудно да се каже.

— Ще ви го покажа, разбира се. Когато поискате.