Трейси Козънс: Синя кръв

Тя си пое дълбоко дъх да се успокои и пристъпи в спалнята, опитвайки се да изглежда самоуверена.

— Щом веднъж усвоя правилата на протокола — не, няма да представлява проблем. — Вирна брадичка. — В бъдеще, когато имам нужда от уединение, ще свалям флага. И ще заключвам вратата си.

На Никол й се стори, че забеляза в тъмните му очи да проблясва смущение. В края на краищата беше застанал в спалнята й.

Принц Ранд в нейната спалня… Колегите от списанието с удоволствие биха изслушали разказа й. Той, разбира се, бе напълно облечен, което не отнемаше нищо от неговата сексапилност, както си даде тя сметка с изненада. Преоблякъл се бе за приема в ушит по мярка смокинг, който стоеше като излят на атлетичната му фигура. Кройката на черното сако разкриваше зелено-златен шарф върху бялата му риза, който не оставяше никакво съмнение, че е принц от кралското семейство.

Никол си даде сметка, че докато се взираше в него, той й отвръща със същото. Без съмнение не правеше силно впечатление, сравнена с елегантните жени, с които той обикновено прекарваше свободното си време.

Не можеше да разгадае изражението на лицето му, което несъмнено бе добре. Тя беше стройна и доста слаба, не можеше да се похвали с кой знае каква фигура, косата й бе светлокестенява, а лицето й в най-добрия случай можеше да се сметне за доста приятно. Освен това изобщо не я интересуваше какво мисли той за външността й!

Тя все още не можеше да повярва, че той се е отбил просто така, сякаш това не означаваше нищо. Но пък защо би трябвало да означава нещо за него! Тя беше обслужващ персонал — служителка, също като Джералд, а той бе един от най-силните хора в страната. Може би в крайна сметка щеше да успее да внесе малко повече равенство в двореца. Дотогава най-добре щеше да бъде да свикне да бъде близо до този човек, въпреки че изглеждаше невероятен в смокинг.

Той, изглежда, си даде сметка, че и двамата вече цяла минута мълчаха. Пристъпи крачка назад към вратата.

— Много добре. Ще ви изчакам. В дневната. Присъединете се към мен, когато привършите инспекцията на водопроводната инсталация — добави той с весело пламъче в очите. — Тя е остаряла и много шумна, но все още работи. Следователно, няма да бъде подменена. Така действа кралското семейство Холингсуърт.

Обърна се и излезе от спалнята. Никол тъкмо въздъхваше с облекчение, когато го чу да казва:

— Дойдох да видя компютъра ви. Мисля, че го видях на бюрото. А, ето го.

Сърцето на Никол спря да бие, когато си спомни за личните бележки, отнасящи се до него, които бе оставила на екрана. Втурна се след принца.

Стигна до бюрото едновременно с него.

Екранът бе черен, устройството за скрининг бе задействало. Никол въздъхна, благодарна. Обърна лаптопа към себе си и чукна няколко клавиша, изпращайки личния си дневник в страната на складираните парченца информация и по-далеко от любопитните очи на кралските особи.

От другата страна на бюрото Ранд се приведе към компютъра, за да я наблюдава какво прави. Все пак Никол бе работила бързо. Беше сигурна, че не е видял нищо.

Тя вдигна очи и съзря лицето му, само на сантиметри от своето. Дъхът й спря. Помъчи се да не обръща внимание на влудяващия аромат на одеколона му.

— Е, какво, включен ли е? — попита той тихо, вперил поглед в нея.

Включен? О, боже…

— Ами… — включен е, да — заекна Никол, като погледна встрани в опит да възвърне равновесието си. — Сега е в режим на скрининг, виждате ли? Това е нормалният екран. — Тя обърна компютъра към него.

Без да изчака по-нататъшни инструкции, той седна, настани се удобно и започна да удря по клавишите.

— Каква памет има? Колко гигабайта е?

Значи беше наясно с компютрите, така ли? Тогава защо я попита дали е включен? Тя потърка ръката си и се намръщи над наведената му глава.

— Какви програми предпочитате? — Той вдигна поглед към нея. — За текстообработка, може би?

— Защо пък? — попита тя и си представи отново дневника. Беше сигурна, че е действала достатъчно бързо да го скрие.

Той сви рамене.

— Защото се занимавате с писане. И очаквам от вас да ми изготвяте сведения за кандидатките. Или смятахте да общувате чрез пещерни рисунки?

Гърлото на Никол се сви, думите му я подразниха. След това се случи нещо невероятно. Той й се усмихна.

Усмивката преобрази лицето му, стана ясно, че със забележката си е искал само да се пошегува. Когато Никол срещна топлия му поглед, тя за първи път видя не принца, а човек с немирно и тънко чувство за хумор. Мъж с неочаквана индивидуалност, нямаща нищо общо с титлата му. Тя внезапно почувства, че вече не се притеснява от него.