Джейми Райди - Любовта е опиат

Сантяго:

— Погледнете под Спортс Илюстрейтид , сър.

Този стил бе толкова успешен в онзи цветущ свят, че аз го пренесох в реалния, където не бе особено сърдечно приет.

Не познавах много мормони в армията, а и в Нотр Дам нямаше много студенти, членове на „Светците на последните дни“, но все пак знаех основното — всеки от тях бе страхотен куотърбек 6 6 Защитник в най-предна позиция в американския футбол. — Б.ред. , идваше от Юта и живееше според някакви странно измислени правила, забраняващи танците, пиенето и въобще забавленията. Въпреки че Брус никога не се отпускаше с коктейл в ръка и не ругаеше в мое присъствие, той не се вписваше в „профила“. Беше като версия на Майкъл Фокс, но по-висок и с изпъкнали очи, абсолютен материалист, носещ дрехи с марка Polo , сякаш беше син на Ралф Лорън. Можеше да цитира всяка реплика от „Да отгледаш Аризона“ или от шоуто на Андрю Дайс Клей. И накрая, в огромната му музикална колекция имаше доста творби на сърдити млади хора („The Cult“ и „Nirvana“) и на съвсем малък брой щастливи („Tabernacle Choir“). И този човек беше мормон?! Въпреки това, оплакването, че даваш „четири шибани долара за бутилка бира Bud Light “, съвсем не е най-добрият начин да започнеш кариерата си при нов мениджър. За щастие можех да обвиня за гафа своите съкурсисти. Все пак някой от другите осемстотин мормони в моя курс, можеше да ме предупреди.

В Пфайзер обичаха мормоните. Говореше се, че повече от една трета от целия контингент на Пфайзер , реализиращ продажби, можеше да изпее бойната песен на Brigham Young University 7 7 Частен университет в САЩ, собственост на Църквата на Исус Христос на светците на последните дни. — Б.ред. . Чух много теории, обясняващи този висок процент, най-добрата от които беше: „Щом можеш да продаваш религия от врата на врата, при това на чужд език, значи можеш да продаваш всичко“.

Почти наравно с броя на мормоните в групата, беше и броят на бившите армейски офицери. Разпознах ги веднага след като влязох в хотела по многобройните къси подстрижки. Коментирах съвпадението, че от Пфайзер са наели толкова много бивши военни, и един от лекторите, бивш морски офицер, ни разясни, че това не е случайно.

— Имаме нужда от самостоятелни хора, на които може да се разчита всяка сутрин да станат и да отидат на работа; на които може да се повери служебна банкова сметка и кола. Хора, които преди са ръководили други хора, но сега ще ръководят самите себе си.

По-нататък щеше да се окаже, че това е довело до миниатюрна пролука в системата.

Пфайзер се гордееше, че е компания от XXI век и демографският състав на останалата част от курса доказваше това твърдение. Освен мормони, военни и привлекателни жени, имаше и внушителен процент негри, азиатци и индийци. Лекторите се шегуваха, че ударната сила на продажбите се основава на трите „М“ — милитаристи, малцинства и мормони, и наистина бе лесно човек да го повярва. През онзи августовски ден в „новобранския лагер“ влезе изключително разнородна група, която шест седмици по-късно вече се състоеше не от обучени убийци, а от обучени играчи. Високо обучени играчи.

Въвеждането ни в Метода Пфайзер започна секунда след началото на първия учебен час. Според разписанието, обучението трябваше да започне в осем сутринта. Следвайки го, доста хора дойдоха в 7:58 и им бяха необходими няколко минути, за да изпият по чаша кафе. Грешка.

Докато всеки един от 150-имата ни обикаляше да търси мястото с името си, Джина застана отпред с недоволен вид. Когато стадото най-после се настани, тя заговори:

— Часът е 8:04. Занятията започват в осем. Това означава не да дойдете в осем, а да сте заели местата си и да сте готови за участие преди осем. При нас е в сила Времето Пфайзер , което означава, че ако не сте тук 10 минути по-рано, вече сте закъснели.

Огледах залата, за да преценя реакцията. И докато военните кимаха, сякаш искаха да кажат: „Нищо ново“, главите на част от останалите се въртяха около оста си, търсейки някой да потвърди, че това е шега. Обсебила пълното ни внимание, Джина продължи с обучението.

Който и да е разпространител на лекарства, от която и да е компания, ще ви разкаже как е излязъл от първите уроци с убеждението, че техните лекарства са най-добрите, които въобще се произвеждат — такова бе внушението на фармацевтичното промиване на мозъци. Представителите на Пфайзер приключиха обучението с убеждението не само, че лекарствата на компанията са най-добрите, които се произвеждат въобще, но и че нашата компания е най-добрата в света. Лекари и конкуриращи се представители ежедневно коментираха Доктрината Пфайзер — внушаваща ни, че сме много по-добре от който и да е друг търговец. Интересното бе, че обучените в армията излизаха от новобранския лагер със същото чувство на непоклатимост, на неразрушима вяра, че на земята няма по-добре подготвен войник. Ключът към създаването на тази самоувереност и на двете места бе един и същ — безкрайно повтаряне на посланието и целта.