Джейми Райди - Любовта е опиат

В началното обучение треньорите сержанти изпращаха просто, но забележимо послание — американската армия е кулминацията на военната подготовка и трябва да си благодарен на щастливата си звезда за предоставената ти възможност. Лайно си и лайно ще си останеш, ако не усвоиш програмата. Кой не би искал да премине от клозета в двореца? Един поглед към сержант инструкторите показваше на новобранеца как трябва да изглежда истинският войник — перфектно изгладена униформа, обувките блестят като капака на току-що излъскан черен Лексус, а тялото е готово по всяко време за сто лицеви опори. Те бяха живото въплъщение на това, което трябваше и искахме да станем.

Малко от инструкторите в Пфайзер можеха от раз да направят сто лицеви опори, но и загубили форма нямаше. Обучаваха ни бивши бойни пилоти и армейски рейнджъри, бивши мажоретки и колежански спортисти. Непрекъснато слушахме как тогавашният изпълнителен директор Бил Стиър всяка зима води семейството си на ски и как търговски представител от Калифорния е бил световен шампион по канадска борба. Посланието беше ясно — в Пфайзер няма разплути хора. Въпреки че не всички бяха супермодели, всеки от преподавателите беше добре облечен и посвоему привлекателен. Бяха пъргави, с гладка и уверена дикция, и никой от тях не изглеждаше на повече от трийсет и пет. Всеки от тях имаше енциклопедична памет дори за най-незначителните подробности по отношение на продуктите и перфектно произношение на сложните научни термини. Млади, елегантни и талантливи, те представляваха онова, което ние трябваше да станем, и в много случаи — наистина искахме да станем.

— В отдела за професионално обучение! — отговорих, когато Брус ме попита къде бих желал да работя след две години.

На няколко бири харесвах инструкторите си още повече. Далеч от подиума, те се оказаха забавни хора, които не се вземаха прекалено на сериозно, имаха желание да споделят опита си и вдъхваха доверие. Научихме много за тях. Понякога твърде много. Двама от най-популярните преподаватели бяха младежи на около двайсет и пет, Мат и Едуард. Мат, като типичен италианец от североизтока, си падаше малко лицемер; бивш щангист, чийто глас омекваше, когато говореше с жени, но въпреки това бе добро момче. Едуард, висок, някогашен питчър в колежа, докарваше жените до лудост с убийствения си гардероб и елегантния си стил. С бръснатата си глава приличаше на Майкъл Джордан. Една вечер, докато пиехме бира, ни разказаха история за Мат и Едуард, като съквартиранти в една хотелска стая на среща в Пфайзер .

Едуард се събудил сутринта от звука на електрическата си самобръсначка. Видяло му се странно, защото знаел, че Мат се бръсне с пяна и самобръсначка за еднократна употреба. Едуард станал и тръгнал към банята, където до душкабината и тоалетната имало две мивки. Щом надникнал зад вратата, се вцепенил. Мат не забелязал Едуард, което било разбираемо — човек наистина трябва да се взира внимателно в тестисите си, докато ги бръсне. Едуард заварил Мат чисто гол и вдигнал единия си крак на плота, а собствената му електрическа самобръсначка бръмчала в ръката му.

— Какво, по дяволите, правиш? — попитал Едуард.

Мат го погледнал изненадан и невъзмутимо отговорил:

— Бръсна си топките.

— Виждам. Но това все пак е… моята самобръсначка.

Мат кимнал:

— Ще бъда готов след минутка.

Едуард казал на Мат да задържи самобръсначката.

За наше и на Мат щастие, в Пфайзер не избираха инструкторите си въз основа на личните им хигиенни навици или спазването на етикета. Необходимите предпоставки бяха успехът в продажбите, личните качества и амбицията за кариера. Ние, като обучаващи се, бяхме щастливци, защото Мат беше страхотен инструктор. Той внесе в обучението перспективите на реалния свят, обръщайки специално внимание на онова, на което фирмата му бе възложила да ни научи, и затова хората го слушаха. Също като останалите преподаватели, той бе впечатляващ, щом застанеше пред аудиторията.

Явно ние самите също бяхме впечатляваща група. Още от първия ден ни казваха колко сме невероятни.

— Потупайте се по рамото — каза първият оратор — защото вие сте върхът на сладоледа.

Вече бях забелязал, че на хората от курса ми не им липсва самочувствие и многозначителните усмивки по лицата им го доказваха. Ораторът продължи:

— Интервюирали сме по десет души за мястото на всеки един от вас — това предизвика изненадани погледи. — Вие сте група от зрели хора. Мнозинството от вас или имат предишен опит в продажбите, или поне са поработили няколко години.