Джуд Деверо - Никол

— Да ти кажа, на твое място не бих го направил. И как мислиш ще можем да убедим малката госпожичка да се венчае? Не ми се вижда много съгласна да се жени.

Капитанът бутна в ръката на боцмана си бутилката с ром.

— Абе сещам се аз за сума ти начини да убедим тази малка кукла колко е наложителен един брак…

— Струва ми се, не сте успели да накарате капитана да обърне кораба към Англия? — попита Джени щом Никол влезе в каютата.

— Не можах — въздъхна Никол и приседна на койката. — Той просто не желае да ми повярва коя съм. Не зная защо мисли, че го лъжа.

Джени изсумтя.

— Човек като него сигур през целия си живот не е казал ни веднъж истината, мисли си, че целият свят се състои само от лъжи. Но нищо, поне ще можем да се порадваме на пътуването ние двечките с вас. Надявам се, че цялата тази история не ви тревожи много.

Никол се опита да скрие безпокойството си и се усмихна на едрата жена пред себе си. Всъщност беше направо отчаяна, защото докато стигне до Америка, докато се върне, братовчедката й отдавна ще си е намерила друга съдружничка. А и парите, скрити в сандъка у Мейлисънови! Пръстите й още кървяха, избодени от иглата, защото беше принудена да работи на светлината на една тъничка евтина свещ, толкова лошо се виждаше… Колко труд бе положила за тези пари!

Но няма защо да показва тревогите си пред Джени.

— Винаги съм искала да видя Америка — каза Никол. — Дано да мога да поостана няколко дни, преди да тръгна обратно. Божичко!

— Какво има? — подскочи Джени.

— От къде ще намеря пари за връщане? — Новият проблем я накара да изтръпне.

— Той ще плати! — избухна Джени. — Клейтън Армстронг ще заплати връщането ви, уверявам ви! Съветвах го да се откаже от този шантав план, но все едно че на стените говорех. Но като видите Америка, може пък и да не поискате да се връщате в Англия. И там имаме модни ателиета, така да знаете!

Сега Никол й разказа за парите, които бе скътала.

Джени помълча малко. Като слушаш Никол, при цялото това отвличане Бианка се е държала като невинно агънце, което е направило точно каквото трябва! Но в тези приказки на Никол Джени бе доловила и още нещо… Та се питаше сега, дали тези парици ще са си на мястото, когато Никол се върне…

— Не сте ли гладна? — попита Джени и отвори най-горния куфар от купчината до стената.

— Ами да, гладна съм. Дори много! — призна Никол, приближи се и хвърли поглед към куфара.

През онези дни, преди да бъдат построени пътническите кораби, всеки пътник трябваше сам да си носи храната за из път. После зависеше от умението на навигатора, от бурите и пиратите дали пътуването ще трае само тридесет дни или три пъти повече, разбира се, ако корабът изобщо пристигне до местоназначението си.

В куфара имаше торби със сушен грах, боб и тенекиени кутии с пушено месо и солена херинга. В друг един куфар намериха овесено брашно, картофи, някакви сушени треви, брашно и сухари. Имали пресни лимони, а по указания на Клейтън капитанът бил набавил и няколко живи костенурки, за да могат да си правят супа.

— Господин Армстронг трябва да е много грижлив човек — каза Никол, докато гледаше сандъците, пълни с най-разнообразни провизии. — Просто да ти се прииска да се омъжиш за него!

Джени я погледна усмихнато, а след това отиде до шкафа в ъгъла и извади голямо, тясно ведро за къпане. Сега вече Никол не издържа и се провикна възторжено:

— Господи, какъв лукс! Кой би могъл да предположи, че може да се пътува толкова комфортно!

Джени порозовя от удоволствие. Толкова се бе страхувала как ще пресече целия океан в една тясна каюта в компанията на някаква английска дама, нали казват, че англичаните били ужасни сноби, а и заклети монархисти на това отгоре!.. Но Никол беше французойка, а ето че французите направиха цяла революция…

— Боя се, че ще трябва да използваме морска вода, доста време ще е необходимо, докато, я сгреем на тази малка печица. Но все пак си е друго, не е като да се търкаш със сюнгер над легена.

Часове по-късно, след една разкошна баня, Никол лежеше на долната койка на двуетажния моряшки креват, чиста и изморена. Трябваше им доста време, докато стоплят вода за два чебура. Джени се опита да протестира — беше й наредено да обслужва годеницата, но Никол не даде и да се издума да се къпе само тя, просто защото не беше годеница на Клейтън, а само приятелка на Джени. Сетне Никол изпра единствената си рокля и спокойно се остави на мекото люлеене на кораба да я приспи.

Рано на следващата сутрин Джени се зае с косата на Никол — върза я стегнато на тила и се опита да й направи модерна вдигната прическа. След това изнамери отнякъде тежка ютия, разпали въглените в нея и започна да глади роклята на Никол.