Джуд Деверо - Никол

След като очите й свикнаха с полумрака, Никол видя, че помещението е двойно по-голямо от каютата, в която бяха настанени двете с Джени. На едната стена имаше дори голям илюминатор, но стъклото бе толкова мръсно, че слънцето едва проникваше. Под него имаше неоправено легло, а в средата на каютата бе поставено голямо, тежко писалище, чиито крака бяха завинтени към пода. Цялото бюро бе отрупано с навити на рула морски карти и шаблони.

По пода бързо претича плъх и Никол се хвана за гърлото, за да задуши писъка си. Един груб хохот проследи погледа й — той дойде от тъмния ъгъл, в който седеше мъж с тъмна, покарала брада. Дрехите му бяха измачкани, ръката му стискаше бутилка ром.

— Казано ни беше, че сте страхотна дама. Ще трябва да свикнете час по-скоро с плъховете на този кораб, и с двукраките, и с четирикраките.

— Вие ли сте капитана? — Тя пристъпи към него.

— Същият. Щом като викате на тази пощенска лодчица кораб, значи мога да бъда и капитан.

— Мога ли да седна? Искам да поговоря с вас.

Той посочи с бутилката към един стол.

Никол разказа кратко и ясно своята история. Когато свърши, капитанът остана потънал в мълчание.

— Кога смятате, че ще можем да пристигнем обратно в Англия?

— В Англия обратно няма да се върна.

— Но как ще мога да се прибера? Навярно не сте ме разбрали. Станало е ужасно недоразумение. Господин Армстронг…

— Виж какво, момиче! — прекъсна я той. — Това, което зная е, че Клейтън Армстронг ме е наел да отвлека една дама и да му я доставя в Америка. — Той я наблюдаваше с присвити очи. — Като ви гледам сега по-отблизо, хич не ми приличате на дамата, която той ми описа.

— Разбира се, че не приличам. Аз не съм неговата годеница.

Той отхвърли възраженията й с едно движение на ръката и отпи голяма глътка от бутилката.

— Това мене не ме засяга! Той каза, че за венчавката може да ми е създадете трудности, но аз съм длъжен да сключа този брак.

Никол скочи:

— Брак?! И дума да не става! — Тя започна гневно, но се овладя и продължи по-кротко: — Мистър Армстронг е влюбен в Бианка Мейлисън и иска да се ожени за нея. А аз съм Никол Куртален. Никога не сьм виждала господин Армстронг.

— Сега го казвате! Защо не сте казали това веднага на моите хора? Защо правите това разкритие едва сега?

— Мислех, че те ще ме освободят, щом разберат коя съм всъщност, но ми се щеше да бъдем достатъчно далеч от Бианка, за да съм сигурна, че няма никаква заплаха за нея…

— Тази Бианка да не е онази дебелана, дето ви е посочила на момчетата?

— Тя наистина ме посочи… Така е. Но е знаела, че нищо не може да ми се случи.

— Така значи, знаела е, така ли? И очаквате от мен да повярвам, че сте си държали устата затворена, само за да пощадите една повлекана, дето ви оставя като нищо в ръцете на цяла банда?! Виж, това вече не го вярвам. Не ме правете на глупак!

Никол не намери какво да отговори.

— Махайте се! Изчезвайте обратно в каютата си, докато поразмисля сега върху тая беля! И като минете край моя човек, който ви доведе тука, кажете му, че искам да говоря с него.

Когато първият помощник пристигна в каютата, капитанът започна направо:

— Сигурно вече си разбрал, зная, че повечето време висиш и подслушваш пред чуждите врати.

Помощникът се ухили и се настани на един стол. Толкова години вече са заедно двамата, капитанът знае не по-зле от него колко е полезно да поназнайваш предварително какво става…

— Е, какво мислиш да правим? Армстронг каза, че ще накара да ни хвърлят в затвора заради онзи тютюн, дето изчезна лани, ако не му докараме жената.

Капитанът отпи от рома.

— Жената. Щом това иска, точно това и ще си получи. — Помощникът го изгледа лукаво:

— Добре де, ами ако тя казва истината и не е онази, дето той иска да вземе?

— Аз така мисля: цялата тази работа може да се разглежда от две страни. Ако тя не е тази Мейлисън, а друга, значи Армстронг е искал всъщност да го оженим за една никаквица, дето предава собствената си приятелка. От друга страна, ако това хубавко тъмнокосо женче е наистина Бианка и само ни лъже, за да не я омъжим за Армстронг, значи пак ще постъпим правилно. Каквото и да е, аз мисля утре да направим венчавката.

— Ами Армстронг после? — попита разсъдливо боцманът. — Като изведнъж излезе, че е женен за съвсем друга жена, хич не бих искал да съм някъде наблизо!

— И за това съм мислил. Ще трябва да си прибера парите от сделката, преди той да я е видял. След това веднага се изпарявам. Хич няма и да чакам, той да се убеждава дали сме му докарали неговата или друга.