Александра Потър - Без гордост и предразсъдъци

— Харчим ти наследството — смеят се те, когато описват приключенията си, и аз искрено се радвам, че пътуват. Те са истински преродени хипита с пари. Купуват си обувки от „Биркенсток“ 4 4 Немска фирма за удобни, ортопедични обувки. — Б.пр. , карат тойота „Приус“, хранят се само с екологично чисти продукти — татко дори започна да ходи на йога, докато не го заболя гърбът, — а всяка година по Коледа и Нова година изчезват нанякъде.

— Не, тази година заминават за Тайланд на някакво място, където се практикувала медитация. — Свивам рамене. — Леля Джийн обаче ме покани на вечеря на Бъдни вечер.

Би трябвало да се притеснявам, задето приятелите ми ще прекарат Коледа със семействата си, както си му е редът, само че аз вече съм свикнала. Обикновено ходя при брат си Пийт в Бруклин, но преди шест месеца той се запозна с Марлина, актриса, така че тази година двамата са решили да празнуват Нова година със семейството й във Флорида. Това е чудесно. Аз сигурно ще си остана вкъщи и ще се свия на канапето с чаша вино и някоя приятна книжка. Нова година винаги идва като разочарование, нали?

— Ами Нова година? — любопитства Стела, без да вдига поглед от брошурата.

Предпочитам да не признавам какви са намеренията ми пред момиче, за което е истинско престъпление да си оставаш вкъщи в петък вечер.

Не знам какво да кажа. В същия момент забелязвам на щанда листовка. Странно. Как не съм я забелязала? Кой ли я е оставил? Обзета от любопитство, посягам и я грабвам. На нея има снимка на великолепна местност някъде в провинцията, а черните букви гласят:

Специална обиколка за любителите на литературата. Прекарайте една седмица с господин Дарси. Запознайте се отблизо със света на Джейн Остин и „Гордост и предразсъдъци“.

— Заминавам за Англия — заявявам аз.

В мига, в който изричам думите, ми се иска да ги върна обратно. По дяволите! Защо ми трябваше да го казвам?

— Така ли? — Стела се врътва към мен, ококорена от недоумение. — Кога?

Още веднъж по дяволите. Нямам никаква представа.

Бързо поглеждам листовката. Има уебсайт адрес и докато се преструвам, че проверявам имейлите, бързо го изписвам на компютъра. Добре че някой умник е измислил диесела. Веднага се отваря прозорче.

— Ами… — Опитвам се да съм небрежна, докато погледът ми се плъзва по информацията за обиколката. Налага се да излъжа нещо… — Скоро — заявявам аз в опит да спечеля малко време. Мили боже, къде са проклетите дати? Къде са ги скрили? Опитвам се да запазя спокойствие и оглеждам информацията. Усещам, че погледът на Стела прогаря невидима дупка в главата ми.

Добре. Не се паникьосвай, Емили.

Надуваемият банан изниква в спомените ми.

Започвам да изпадам в паника.

В същия момент ги виждам. Написани са с дребен шрифт най-отдолу. Няколко са. Най-сетне! Забелязвам, че една съвпада с ваканцията до Канкун. Кликвам върху нея. Кой знае, може пък някой да се е отказал по Нова година. Тайничко стисвам палците на лявата си ръка. Не че имам намерение да замина. Просто се преструвам.

Не мога да повярвам на очите си, когато виждам „едно свободно място“ на екрана.

— Колко скоро? — иска да знае Стела.

Какво пък, може да се окаже весело. Ще видя Англия по Нова година. Още отсега си я представям. Симпатични малки селца, уютни пъбове 5 5 Пъб (на английски: Pub, съкращение на английски: Public house — публично заведение) е заведение, в което се продават алкохолни напитки с истински огън в камините, всяко кътче е свързано с историята.

Наоколо не се мярка нито един надуваем банан.

Премествам курсора на „Резервация“ и натискам.

— Следващата седмица.

Седмица по-късно, след като прекарах тиха Коледа с леля Джийн, аз съм у дома и си събирам багажа за предстоящото пътуване. Двайсет и седми декември е и полетът ми е след няколко часа. Стела се е настанила на канапето, похапва хумус 6 6 Хумус — паста от нахут и сусамов тахан, овкусена със зехтин, чесън и лимонов сок. — Б.пр. и ме наблюдава как се опитвам да натъпча още няколко книги в сака. Въпреки че заминавам за една седмица, трябва да съм подготвена. Очевидно е, че се налага да взема и шестте романа на Джейн Остин, които заеха доста място, въпреки че оставих „Гордост и предразсъдъци“ за ръчния багаж, за да я препрочета.

Взела съм и съвременни четива, като книгата на новия писател, който вече шест седмици е начело на класацията на бестселърите в „Ню Йорк Таймс“.

— Отиваш за една седмица в Англия. Там е кучешки студ. При това ще бъдеш с клуба на Джейн Остин. — Стела прекъсва мислите ми.