Александра Потър - Без гордост и предразсъдъци

— Я! — ококорва се Стела. — Измамница.

Извивам очи.

— Стела, прекаляваш с кримките по телевизията.

Тя изсумтява и отпива глътка кафе.

— Как се казваше екскурзоводката?

— Госпожица Сотин. Чакай малко, някъде тук оставих визитката й. — Оставям чашата, грабвам чантата си и ровя в портфейла. Бързо намирам кремавата визитка и я подавам на Стела.

— Това ли е всичко? Само името. Нищо друго — нито телефон, нито нищо.

Честно казано, досега не бях поглеждала. Просто я пъхнах при банкнотите, но сега виждам, че Стела е права.

— Май да — кимам аз.

— Ейна Дж. Сотин — чете Стела, като проследява с пръст засукания шрифт. — Всичко е ясно. — Тя свива рамене.

— Кое? — За мен нищо не е очевидно.

— Това е анаграма на Джейн Остин.

Поглеждам слисана.

— Какво? — прошепвам аз. Май гласът ми отказва да работи. — Не е възможно…

— Ти не си ли се сетила досега? Ем, точно ти…

Стела продължава да говори, но гласът й заглъхва, докато ровя на една от полиците, за да намеря „Доводите на разума“. Обръщам на задната корица. Няма нищо. Грабвам „Ема“. И на нея няма нищо. Дали да не пробвам от някой друг издател. Забелязвам „Гордост и предразсъдъци“ с твърда корица и я обръщам отзад.

Леле!

Пред мен е госпожица Сотин, всъщност Джейн Остин през 1811 година. Нищо чудно, че ми се струваше позната през всичкото време. Като изключим дрехите, двете са съвсем еднакви. Същият нос, същите очи, същата весела усмивка. Не знам защо си спомням жената, която преди Нова година се ровеше сред биографиите. Нали си купи книга за Джейн Остин, книгата, която не бях виждала никога преди, същата жена, която остави рекламната листовка на щанда. Точно така, приликата е невероятна. Не проумявам нищо. Не могат и трите да са все една и съща жена. Очевидно става въпрос за някакво съвпадение с анаграмата и прилика…

Припомням си съветите, които госпожица Сотин ми даваше за мъжете и връзките, странните забележки, които подхвърли, когато видяхме господин Дарси да плува, и пред катедралата, когато открих шала му. Възможно ли е и тя да го бе видяла също като мен? Ами балната рокля? От нея ли беше? Спомням си какво каза Стела. Някоя фея, вълшебница, сватовница ни беше събрала двамата със Спайк.

Я стига, Емили. Няма начин! Това е истинска лудост!

Да, това вече съм го чувала.

— Какво толкова казах?

Вдигам поглед и забелязвам, че Стела ме гледа нетърпеливо, притиснала чашата кафе към гърдите си. По дяволите! Нямам представа какво каза. Не чух нито дума.

— А, нищо. — Стягам се. — Просто забелязах, че няколко книги не са на мястото си.

Стела се отпуска и се усмихва.

— Ама ти много обичаш тази книжарница.

Усмихвам се и връщам книгите по местата им.

— Кажи кога пристига гаджето ти? Нямам търпение да се запозная с него.

— В петък — отвръщам аз и отново усещам познатия прилив на въодушевление.

— Какво представлява въпросният Спайк? — Тя се ухилва. — Същият като господин Дарси ли е?

Поглеждам „Гордост и предразсъдъци“, още не съм я върнала на мястото й, и имам чувството, че Джейн Остин, по-точно казано госпожица Сотин, ми се усмихва.

— Не — клатя глава аз.

Представям си Спайк с размъкнатите дрехи, с ироничните забележки и шантавото му чувство за хумор. По лицето ми плъзва широка усмивка.

— Няма абсолютно нищо общо с него.

„Дейли Таймс“

14 февруари 2007 г.

Господин Дарси, великолепният герой от романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“, зае първо място в проучване, направено сред жени за мъжа, с когото биха искали да излязат на среща. Обикновеният човек Спайк Харгрийвс тръгна на екскурзионно пътуване, за да разбере „Какво притежава господин Дарси, което аз не притежавам?“

Героят на Остин зае първо място пред други герои като Джеймс Бонд и Супермен в проучване, проведено от „Ориндж“ сред 1900 жени. На мен ми се стори странно, защото цяла вечер той ще ви наблюдава мрачен и много сериозен и ще се държи грубо със сервитьорите.

Мъжете не разбират господин Дарси. За нас той е анти мъж. Той е всичко, което един мъж не е, затова жените го обожават. За нас, обикновените мъже, той е пълен досадник. През годините многократно са ме сравнявали с него, но истината е, че сравненията нито веднъж не са били в моя полза. Той е съвършеният джентълмен. За момичетата той е истинска сексмашина. Той се цупи, но през цялото време е с безупречно бяла риза с къдри и тесни бричове. Може ли да попитам защо нито една жена не казва и дума за стила му!