Белва Плейн - Далеч от дома

— Какво да ти отговоря, казах ти всичко, което исках да ти кажа.

— А ти… не си ли… не ми ли каза, че с Лилиан сте израснали на една улица? Май бяхте някакви далечни братовчеди…

— Щом съм го казал. Ако се върнем достатъчно назад, няма ли да се окаже, че всички сме братовчеди. Нали сме потомци на Адам и Ева.

Насмешливата усмивка отново се плъзна по лицето му. Изведнъж то се стори невероятно познато на Джим, макар че преди не му беше обръщан чак толкова внимание. Но сега над мърлявата брада видя чифт бляскави умни очи, светлосини и насмешливо опулени.

Изведнъж, сякаш прободен от острието на нож, той прозря шокиращата истина.

— Боже мой! Ти си й брат! Крила е истината за теб, както и за Синди!

— Е, щом казваш, брат съм й. Предполагам, че така трябва да е.

— Но защо? Защо? Имам чувството, че съм изправен пред някаква загадка, една мистерия… която…

— Една енигма. Не се вълнувай, човече. Такава е човешката природа, там е работата.

— Но тази потайност… Тя е направо безсмислена.

— Може би, за теб.

Лицето! Нямаше грешка. Беше нейното лице с брада!

Това бе нейното изражение и нейното задоволство от объркването му.

Двамата стояха така, единият шокиран, а другият просто развеселен, без всякакви задни мисли.

— Май се развълнува здравата, човече, е, няма да продължавам да те карам да гадаеш. Да, аз съм неин брат. Не забравяй, светът е шарен. Затова ти пожелавам всичко хубаво и повече късмет от последния път. Е, аз ще тръгвам. Гледай да удържиш на думата си.

Джим го наблюдаваше, докато сви зад ъгъла и изчезна от погледа му. Нейният брат. Но защо? Било е толкова лесно да открие това по-рано. Защо не стана така? Могъл е да бъде по-настоятелен. Но той се бе опитвал да разбере какво крие само от време на време, а в тези редки случаи тя се бе съпротивлявала усилено. Пък и в края на краищата, след като всичко се бе разпаднало, вече нямаше причина да се занимава с този проблем, едва ли щеше да има някаква полза. Ако човек изгради живота си около една лъжа и някой успее да прозре зад нея въпреки волята му, не остава нищо, освен ужасна кървяща рана.

По пътя обратно към хотела душата на Джим беше изпълнена с тревожна тъга. Какви ли ужаси крие къщата на нейното детство? Какво отвратително зло или каква трагедия?

Само един бог знае колко сили и кураж са й трябвали, за да се издигне над средата си, да се научи на очарователни маниери, как да яде онзи портокал с изящните си пръсти, как да разговаря така изискано, да се облича така елегантно, да изучава и да обича изкуството!

Кой й беше причинил такова зло? А може би се дължеше просто на безразборно струпване на гените… „Никога няма да разбереш“ — каза си той.

Все пак тя беше постигнала всичко, което е могла да желае, включително и известно име. Дори скандалът около онази картина беше уреден на приятелски начала, след като със Сторм я бяха подарили на един музей. Всичко беше мистерия.

Джим стигна до извода, че най-голямата житейска мъдрост може би означава да очакваш невероятното. Защото никой, който види Лилиан, не би могъл изобщо да си представи какво се крие в нея. Нито пък някой би очаквал, че Мария ще напише такова писмо; трябваше да й изпрати най-горещите си благодарности и една хубава снимка на Лора. А и никой мъж не би очаквал да седи във влака до една съвсем безинтересна жена, която да се окаже любовта на живота му.

„Не съди другите“ каза си той и отиде във фоайето. Там го чакаше дъщеря му негова и на Лилиан.

По-късно същия ден Рик ги посрещна на летището и ги закара у дома. На алеята пред къщата имаше толкова много коли, че трябваше да паркират далеч надолу по шосето и да изминат пеша останалата част от пътя. Зад оградата от недялани клони две крави и три коня пасяха младата трева. Откъм дърветата се разнасяше оглушително чуруликане. Веднага зад завоя се появи къщата, ниска и бяла, потънала в море от зеленина.

— За какво мислиш, татко? — попита Лора.

— Че вече усещам миризмата на барбекюто и умирам от глад.

Тя стоеше до него и на лицето й беше изписана такава радост!

— А ти? — попита той.

— Странно. Като гледам къщата от тук, мога да си представя, че е жива. Прозорците са очите, входната врата се усмихва, а двете крила са като радушно разтворени ръце, подканващи ме да вляза.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5174

Издание:

Белва Плейн. Далеч от дома

ИК „Хермес“, Пловдив, 20006

Американска. Първо издание