Белва Плейн - Далеч от дома

— Тя не е поискала нищо от вас, никаква издръжка, нищо друго, освен свободата си. Дори ви е върнала скъпия пръстен, който сте й подарили. Вярно ли е това или не?

— Вярно е.

— Нещо много необичайно според мен. Тя все така не иска обезщетение, освен доста голямо дарение за една от благотворителните си организации. Не желае никакви компенсации за понесените мъки и страдания, които трябва да са били неописуеми, мистър Улф.

— Съжалявам много за нейните мъки и страдания. Никога не съм искал да я нараня.

— Но сте го направили.

„С цялата си власт, той седи тук и ме съди, или по-скоро би трябвало да кажа дава ме под съд , нали е прокурор.“

— Зная, че се стараете да не задълбавате прекалено в личните неща, Джим, но по този начин си вредите — каза Етел Райс.

Адвокатката ми е ядосана. Но е достатъчно внимателна и по-често ме нарича Джим, отколкото Доналд, име, което започнах да презирам.

Бързият поглед на Гилиган се насочи първо към нея, а после към него.

— Какво искате да кажете с това „задълбава прекалено много“, адвокат Райс?

Джим отговори вместо нея:

— Тя иска да каже, че мисля единствено за дъщеря си.

— Дъщерята, която сте отвели в Джорджия?

— Единствената, която имам. Искам да я защитя. Има някои неща за майка й… които тя не бива никога да научи.

Сърцето му биеше яростно, а главата му пулсираше така, че трябваше да млъкне. Ако можеше да избяга от тук, от тази някога толкова добре позната обстановка — с дипломите на стената и знамето в ъгъла, от тази стая, която сега се превръщаше в килия за мъчения за него, щеше да го направи.

Гилиган се изкашля и премести стола си по-близо до тях, все едно са трима приятели. Наля чаша вода от една кана и я подаде на Джим, като му заговори с изненадващо благ тон:

— Вие знаете много добре, мистър Улф, че всичко, казано тук, ще си остане между нас.

— Да, сър, но въпреки това… Понякога случайно… Не бих искал да я нараня повече, отколкото се налага. Тя следваше медицина, преживя достатъчно тежък шок и ще й е още по-тежко, ако… когато ме осъдят.

— Моля ви, продължете, мистър Улф. Първо ми кажете защо сте позволили на майка й да получи пълно попечителство.

— Не мислех, не ме интересуваше. Бебето дори не беше родено, когато се разведохме. Бях казал, че ще го издържам и го направих. В банката има значителна сума на името на Лора… Бетина. На онзи етап аз всъщност не исках дете, макар че нямаше да й позволя да направи аборт, както искаше.

— Кога решихте, че наистина искате бебето си достатъчно, за да го отнемете от майката?

— Реших да я отнема от майка й много, много по-късно. Вече съм го казвал.

Беше му толкова трудно да говори, все едно изтръгваше сърцето си от гърдите, за да го видят как бие.

— Обикнах я, когато беше на четири месеца. Тя ме позна. Усмихна ми се. — Джим млъкна, сякаш размишляваше. — Странното е, че в смътните си представи винаги виждах бъдещото си мое дете като момче.

— Можете ли да ми кажете каква беше главната, непосредствената причина да я сложите в колата онази неделя и да отпътувате с нея? Защо именно в онзи ден?

— Разбира се, заради онзи нещастен случай и заради нехайството на майка й. Но имаше и други неща, станали по-отдавна, които се опитвах да забравя. А после изведнъж не можех повече да ги пренебрегвам.

С кого си спала снощи, Лилиан?

Ако въобще го видя някога, дори няма да го позная.

Внезапно от устата на Джим се изля поток от страстни слова, той наруши благопристойния тон, с което удиви слушателите си.

— Тя търсеше нещо, което наричаше „забавления“. Наричаше ме пуритан, досадник. О, да! Заведе ме на парти на едно място, където на моравата под дърветата имаше легла. Който иска, си избира партньор. И тя щеше да легне там с някого, ако я бях пуснал… тоест ако не бях я хванал, когато отиваше. Започнах да си мисля, че бракът ни е грешка. Но отхвърлях тези мисли, защото я обичах, толкова много я обичах. Нарочно исках да забременее, а после заминахме за Италия. Държах на сериозно обвързване. Тя обичаше изкуството, знаеше толкова много за него и смятах, че ще е чудесно да сме заедно. В Италия срещнахме нейни приятели… и аз научих за нея някои неща, които не ми беше казала. Имала е любовници там, женени мъже; после забременяла и направила аборт. Точно тогава разбрах, че никога не съм я познавал. Ние не се познавахме. Тя ме беше лъгала, лъгала ме беше от самото начало.

В онази сутрин дъждът яростно плющеше покрай реката, върху стария покрит мост и от другата страна, където вървях…