Белва Плейн - Далеч от дома

— Бебето, което тя не е искала — попита Гилиган, — Лора ли беше?

— Да, Лора.

На бюрото зад гърба на Етел Райс стоеше обичайната снимка, в случая на двама близнаци момче и момиче на около две годинки. Може би съвсем неволно, Гилиган се обърна към нея. Настъпи продължителна тишина, преди той отново да погледне Джим.

— И тогава всичко свърши, така ли?

— Да. Особено когато я попитах с кого е спала предната нощ… аз бях отказал да отида на гости с нея.

— Какво ви отговори?

— Че дори няма да познае мъжа, ако го срещне отново.

— Вече виждате защо Джим не иска Лора да знае всичко това обади се Етел Райс. А също така сте наясно колко трудно се доказват такива неща.

„Трудно се доказват ли? Невъзможно е“ — помисли си Джим. Всичко беше на страната на Лилиан. Престъпникът беше той. Нейното досие беше безупречно.

О, остави всичко. Подчини се. Приеми. Изгубил си волята си за борба.

Настъпи продължителна тишина, преди Гилиган да заговори отново.

— Преместете столовете си до бюрото — каза той. — Ще ви предоставя да прочетете едни писма, които пристигнаха тази седмица. Преди да ви ги покажа, исках да сверя написаното в тях с разказа на клиента ви, адвокат Райс. Ето, вижте ги.

Докато Етел Райс четеше, се възцари още по-продължителна тишина. Само бог знае какво още беше изфабрикувала Лилиан.

— Удивително! — приключи с четенето Етел Райс и побутна писмата към Джим.

— Познавате ли Артър Сторм, мистър Улф?

— Третият мъж на Лилиан, с когото тя наскоро се е развела? Не, не го познавам.

— Виждали ли сте го някога? Запознавали ли сте се? Разговаряли ли сте?

— И на трите въпроса отговорът е не.

— Тогава ще се изненадате, когато прочетете това.

Върху плътна хартия с монограм бяха изписани едри черни ръкописни редове. Без да си губи времето, Сторм преминаваше към същината на въпроса. Тъй като и двамата с Доналд Улф са били женени за Лилиан Морис, той бил особено заинтересован да следи този необикновен случай. Познавал прекрасно „склонностите“ на бившата си жена, както ги наричаше и разбирал много добре защо, който и да е мъж, загрижен за детето си, би искал да го откъсне от нейната среда. Разбирал също така, че след като е напуснал първата си съпруга, едва ли е бил пример за подражание; но въпреки това съвсем не очаквал нещата, които го сполетели като съпруг на Лилиан Морис. Угрозата Доналд Улф да попадне в затвора го потресла и от съчувствие решил да се изкаже в негова защита.

Имаше и постскриптум. Първата му съпруга била съгласна да го приеме обратно.

— Невероятно — промълви Етел Райс, докато Джим мълчеше. В гърлото му бе заседнала буца.

Второто писмо, надраскано набързо на фирмена бланка и състоящо се от три страници, бе изпратено от Хауърд Бъзли. Беше изпълнено с възмущение и ярост. Той пишеше, че в продължение на девет години бил верен на първата си съпруга, прикована на легло, верен в смисъл, че всяка вечер се прибирал при нея у дома, като си мислел, че онова, което не знае, не може да я нарани. Тя починала в мир и спокойствие. На Лилиан обаче бил верен наистина, докато тя дори не знаела смисъла на тази дума. Била една измамница, красива измамница, приемала и най-сериозните неща като шега. Той безкрайно обичал нейното бебе. Въобще обичал децата много; нали имал две внучета. Но тя… харесвало й само да парадира с детето. Да питали, когото поискат; всеки щял да им каже колко бил добър към Тина, детето на тази измамница. Хубаво бил направил този беден човек, бащата, като я отвел. Бил наясно, че деянието е престъпно, но като видял малката по телевизията, разбрал, че с татко си тя ще е много по-добре. Той, Хауърд Бъзли, знаел какво означава да отгледаш добри деца. Затова искал „да внесе своята лепта“ за нещастния баща, когото дори не познавал, за Доналд Улф — с когото почти не бил разговарял, ако не се смятали две обаждания по телефона.

Никой не проговори, докато Гилиган не се обърна към Джим и не му предложи да свали сакото си.

— Горещо е за ноември. Пък и не е необходимо да сме толкова официални. Хайде, съблечи си сакото. И прочети това.

Върху разчертания лист, на какъвто човек обикновено прави списък на покупките си, Джим разпозна първо подписа. Беше на Мария, на единствената Мария, която някога бе познавал.

— Бавачката й — каза той. — Научила се е да пише на английски! С нея обикновено си говорехме на испански.

„Драги господин прокурор — прочете Джим на глас. — Мой шеф, където аз се грижи за бебе, ми даде твой адрес, за да може да напиша за мистър Улф. Аз работи за Куки Улф дълго време. Аз чете, аз гледа по телевизията моето бебе Куки Улф. Аз видяла как баща й я отведе. Мисис Бъзли иска да го прати в затвор. Ужасно нещо. Той обича това дете. Сега вижда по телевизия колко голяма е станала Куки. Тя обича баща. Аз знае всичко онази неделя. Досеща се и доволна, защото майка не добра за нея. Не добра. Всички знае, готвачка знае, портиер знае, тя има прекалено много мъже. Само мистър Бъзли, той не разбира толкова скоро, но когато открива, той напуска. В съща минута. Той целува бебе, много тъжен. Вие не мисли, че аз разправя неща за мисис Бъзли, защото тя лоша към мен и аз ядосана на нея. Не така. Тя винаги много добра с мен, говори хубаво и дава подаръци. Затова аз не ядосана. Тя не лош човек по това. Само прекалено много мъже и това лошо за дете. Лошо. Жестоко. А мистър Улф, той не трябва да отиде в затвор. Благодаря. Ваша приятелка, Мария Гонзалес.“