Луиз Бегшоу - Наследнички

Бети-Лу се понесе към колата си, където я чакаше личният й шофьор, и Карл Родън затвори вратата.

— Благодаря ти.

— Моля, няма за какво. — Диана се усмихна; Бети-Лу я бе спасила от неловката ситуация. Вече се владееше, нямаше опасност да се изчерви и смути. — Защо си тук?

— Знаеш защо. Трябва да замина за Ню Йорк.

Диана вдигна рамене в опит да се държи възможно най-невъзмутимо.

— Вече се съгласих да излизам с теб. Ти идваш често в Европа.

— Диана. Искам повече. Срещите ни с теб са прекрасни, но искам повече, много повече. Такъв съм си по природа. — Той посегна към нея, придърпа я към себе си, притисна я силно и я целуна страстно; тя отговори мигновено, страстта избухна в нея. — Искам да дойдеш да живееш с мен.

— Няма начин. Да бъда твоя приятелка и съквартирантка? Малко съм стара за това — отвърна тя.

Карл се намръщи.

— Не мога да се пренеса да живея в Лондон, скъпа. Деветдесет процента от бизнеса ми все още е в Америка. Ела да живееш при мен. Не мога да ти се наситя. Да престанем да се съобразяваме какво ще си помислят роднините ти, какво ще каже обществото. Ти сама вземаш решенията в живота си.

— Така е — гордо заяви Диана.

— И знам, че ме харесваш. — Той се наведе към нея и прокара език по шията й, започна да я целува и леко да захапва меката част на ухото й. — Макар да се стараеш много да не го показваш.

— Вярно е — отвърна тя и се отдръпна леко, като го целуна. — Много те харесвам. Но харесвам и новата си работа. Особено след като от следващата седмица ще работя в Ню Йорк.

— Но Бети-Лу живее в Тексас.

— Апартаментът й е в Манхатън. — Диана грейна. — Най-доброто място за изява на един интериорен дизайнер. Възнамерявам да си наема офис, да си създам клиентела и да изградя репутация. И може би ще ти позволя да ме водиш на вечеря. От време на време.

— Няма да излизам с теб на тайни срещи, Ди, само защото имаш някакви сбъркани представи за морал заради чичо си.

— Няма да се наложи. — Тя му се усмихна нежно. — Повярвай ми. Изобщо не ме интересува какво прави чичо Клем. Той вече няма контрол над нас.

Самолетът се снижи за кацане. Клемент се облегна на седалката, без да си прави труда да слага колан. Никой от персонала не каза и дума. Знаеха си мястото. Хайверът, плодовете и зеленият чай, поднесен в тънка като яйчена черупка чашка, вече бяха отнесени. Личният му шофьор щеше да го очаква с лимузината, а лондонската му къща в Мейфеър вече бе подготвена за пристигането му.

Самолетът само леко завибрира, когато колесникът меко докосна асфалтовата писта. Никакво силно разтърсване или друсане. Клемент бе наел най-добрите пилоти в света, бивши служители на американските специални части. Освен ако навън не вилнееше страховита буря, самолетите му кацаха леко като перце върху легло.

— Добре дошли в Лондон, сър. Служителите от паспортния контрол ви очакват на пистата, както и колата, която ще ви закара до лимузината. Багажът ви ще е готов след малко. Надяваме се, че пътуването ви е било приятно, господин Чеймбърс.

Приятно? Не. О, кашмирените одеяла и красивите млади стюарди бяха съвсем по вкуса му. Всичко бе напълно приемливо, но той не очакваше друго. Колкото до останалото — напрежението в гърдите и тревогите бяха съсипали настроението на Клемент.

Но вече бе пристигнал. И бе време да въведе ред. Зачуди се какво ли са правили момичетата, докато са очаквали пристигането му. Лукави вещици, ето такива бяха те. Неблагодарни лигли. Какво толкова, че е решил да се позабавлява малко на старини? Какво като се бе отнесъл грубо с една пропаднала жена? Бей Линг бе получила много добро заплащане за вечерите, които бе прекарала в леглото му. Тази евтина проститутка едва ли бе виждала толкова много пари през целия си живот.

За миг престана да се ядосва на племенничките си и се замисли за бившата си годеница. Нейната упоритост, инстинктът й за оцеляване, типичен за професията й, ловките й маневри го бяха заинтригували, поне за известно време. Но не дотолкова, че да прости неподчинението й. Когато я прогони, тя трябваше да си тръгне покорно. Въобразяваше си, че има силен коз, и бе права: той нямаше намерение да се опозори пред обществото. Разтрогването на фалшивия годеж бе оповестено дискретно, само в определени вестници.

Бей Линг си мислеше, че всичко е зад гърба й и че вече може спокойно да се движи в обществото, известна като негова бивша годеница, и да използва част от парите му, за да подпомогне бъдещото си развитие. Въобразяваше си, че скоро ще я видят под ръка с някой мултимилионер в Ница и ще пишат за нея в списанията за светска хроника.