Луиз Бегшоу - Съдба

— Това е лудост — избухна съдия Роджърс. — Имам акции. Маркъс Броудър предлага добра цена…

— Продай ми дяла си — отговори моментално Ейбрамс. — Ще ги купя на цена с долар по-висока за акция. Тъй като ти беше толкова силен член на съвета.

И двамата чуха миналото време.

— Дадено — отвърна съдията. По лицето му премина сянка на изтощение и двамата с Ейбрамс си стиснаха ръцете. — Ще кажа на брокера ми да ти се обади. И няма да правя изявления и да говоря с пресата.

— Добра новина — отговори Дейвид. — Може би нещата ще започнат най-сетне да се обръщат.

Но неприятното чувство в стомаха му не изчезна.

Къде, по дяволите, беше Кейт?

Лола Валдес седеше срещу Кейт Фокс и се усмихваше широко. Тя беше елегантна, облечена в свободна рокля на „Мисони“, съчетана с малка кремава жилетка на „Прада“ и обувки на ниски и тънки токчета „Кейт Спейд“ от светлокафява кожа, които стояха чудесно на деликатния маслинен оттенък на кожата й. Личната й фризьорка бе оформила кичурите й естествено, със свободно падащи къдрици, а пищният й вид на палава девойка от седемдесетте години се допълваше от лек грим — само малко гланц върху устните, златисти сенки на клепачите и намек за руж по бузите.

А ето че пред нея седеше легендарната Кейт Фокс, въплъщението на жената от кошмарите й — но всъщност коя беше тя? Просто някаква интелектуална кучка с вързана на опашка коса, облечена с дънки и тениска. Хубаво тяло, бейзболна шапка, нищо забележително. Приличаше на запазена майка, излязла на разходка в провинциален мол. Модна богиня? Друг път.

Но малкото червейче на съмнението й нашепваше в ухото, че Маркъс все още бе преследван от този призрак.

— Никога не съм предполагала, че ще се появиш тук — каза тя и премести ръката си, за да може Кейт да види новия й годежен пръстен. Огромен брилянт от „Тифани“ в естествено розово, невероятно рядък. Още щом Лола игриво му призна за връзката си с историята на Жаки Молтрано, Маркъс й предложи, наричайки я „своето бебче“ и „своята умна малка придобивка“. Той се засмя, наслаждавайки се на нейната преданост. Твърдеше, че тя е първата жена, която всъщност му е била полезна. След като Кейт си отидеше, щяха да могат да преминат към съвместния си живот. — На това му се казва смелост.

— Всъщност само искам да говоря с Маркъс — отвърна Кейт. — Да го помоля да се оттегли.

— Да се оттегли? — засмя се Лола. — Да се оттегли! Очакваше се ти да се оттеглиш. Още в началото, когато той те помоли. Във връзка с това смрадливо списание. Amiga 48 48 Приятелко (исп.). — Б.пр. , сигурно си ненормална. Loca 49 49 Луда (исп.). — Б.пр. . Да захвърлиш и да се откажеш от всичко това?

Кейт я погледна.

— Сега всичко е твое, скъпа. На мен цената ми дойде твърде солена.

— Не поиска да се откажеш дори и след споразумението. Той можеше да те смачка, а вместо това ти даде тези пари. Но ти не можа просто да си тръгнеш . Остана. И го тормозеше . Разбираш ли?

— Това е проблем на Маркъс — отвърна Кейт. — Аз исках да използвам интелигентността си. Той не можеше да се справи с нея. Внимавай какво си пожелаваш, госпожице Валдес. Ще получиш всичко до цент.

— Просто ми завиждаш. Защото аз мога да го задържа.

— Аз го напуснах — каза тихо Кейт. — Както мисля, че ти е известно.

— Затова аз не направих същата глупава грешка — изсъска Лола. — О, мислиш се за толкова прекрасна и толкова умна заради малката си тъпа работа. Сякаш моето не съм го постигнала с интелигентност. Сякаш ми е лесно. — Тя размаха пръстена си. — Трудно е. Адски мъчно. А ти ми се пречкаш, през цялото време се пречкаш на шибания ми път. Така че вече с издателската ти кариера е свършено.

Мисля, че ще ти е трудно да си намериш работа в друго списание. Може би господин Ейбрамс няма да е много доволен, че си съсипала компанията, живота му. Мислиш ли, че някой друг ще поеме този риск? — Тя отметна глава. — Не обвинявай Жаки Молтрано, тя просто си върши работата. Аз говорих с нея. Аз й казах какво да напише. Трябва да разбереш — трябва да си тръгнеш . Аз искам да продължа с живота си. — Лола сви рамене. — Маркъс ще се отърве и от теб, и от Дейвид Ейбрамс, задето те е чукал. Ще получи нова компания. Всички пак ще го обичат, вестниците, „Уолстрийт“. Всички. Аз получавам пръстен. Всички са щастливи и доволни, с изключение на теб и Ейбрамс. Но ти все още можеш да спиш с него, може би това ще ти е напълно достатъчно. — Тя се изсмя. — Защото знаем, че сигурно си много добра в тази работа, скъпа. Досието ти си го бива.