Нора Робъртс - Свещеният камък

Трябваше му миг да се отърси от вълнението.

— Обичам те. — Погледна я право в очите. — Това дойдох да ти кажа. Не помня майка си много добре, но помня теб и Джоан Бари. Мисълта за вас винаги ме е крепяла.

— О! Стига толкова.

Франи леко се просълзи, когато стана да го прегърне.

За да бъде честен, Гейдж мина през оранжерията в покрайнините на града. Решил, че Джоан Бари ще се зарадва повече на живо растение, отколкото на букет, намери цъфтяща орхидея, която му се стори идеална. Отскочи до фермата и когато не откри никого там, остави цветето на голямата тераса пред къщата с бележка под саксията.

Тези жестове и разговорът с Франи бяха повдигнали настроението му след посещението на гробището. Мислеше да се прибере у дома и да направи ново самостоятелно проучване, но си напомни, че за добро или лошо, е част от екип. Най-напред мина покрай кантората на Фокс, но пикапа на приятеля му го нямаше отпред. Гейдж предположи, че Фокс е в съда или на среща с клиент. Кал бе в боулинг центъра, където работеше старият, и просто нямаше начин да отиде при него.

Гейдж направи рязък завой към квартирата. Май бе писано да прекара деня в женска компания.

Колите на Сибил и Куин стояха пред къщата. Гейдж влезе както сутринта, без да почука. С мисълта за кафе, тръгна към кухнята и в този миг на площадката над стъпалата се появи Сибил.

— Два пъти за един ден — отбеляза тя. — Не ми казвай, че си решил да станеш по-общителен.

— Искам кафе. Горе в кабинета ли сте с Куин?

— Да, заловили сме се с проучванията за демони като две работливи пчелички.

— Идвам след минута.

Забеляза съблазнителното повдигане на веждите й, преди да продължи. Въоръжен с чаша кафе, се върна и тръгна нагоре по стълбите. Куин седеше пред компютъра и бързите й пръсти чаткаха по клавишите. Не престанаха и когато вдигна поглед и лъчезарно му се усмихна.

— Здравей. Заповядай, седни.

— Не, благодаря.

Гейдж застана срещу картата на града, закачена на стената, и огледа разноцветните кабарчета, отбелязващи местата на инциденти, свързани с паранормална активност.

Гробището не бе любимо място, забеляза той, но бе имало няколко случки. Премина на графиките и схемите, съставени от Лейла. И там забеляза, че гробището не е обичайно… свърталище, поради липса на по-подходящ термин. Може би бе твърде банално за стандартите на Голямото зло.

Зад него Сибил се взираше в екрана на своя лаптоп.

— Попаднах на източник, който твърди, че хелиотропът е бил част от Алфата, камъкът на живота. Интересно е.

— Разкрива ли как да го използваме, за да убием копелето?

Сибил заговори зад гърба на Гейдж:

— Не, но става дума за войни между мрака и светлината, Алфата и Омегата, боговете и демоните, зависи коя версия на митологията цитирам. При тези войни огромният камък се разпръснал на множество парченца, заредени с кръвта и силата на боговете. И тези парченца били дадени на пазителите.

— Хей! — Куин престана да пише и се обърна с лице към Сибил. — Това е попадение почти право в целта. Ако е така, Дент е получил камъка като пазител. И на свой ред го е предал на нашите момчета, разделен на три равни части.

— Други източници сочат, че хелиотроп е бил използван при магически ритуали, че стимулира физическата сила и изцелителните способности.

— Още веднъж — бинго! — каза Куин.

— Известно е и че помага за регулиране на женския менструален цикъл.

Гейдж се обърна при тези думи.

— Нещо против?

— Не — нехайно отвърна Сибил. — Важното за нас е, че според всички сведения хелиотропът е камък с лечебна сила.

— Вече знаехме това. С Кал и Гейдж сме написали домашното си преди години.

— Всичко е свързано с кръвта — продължи Сибил. — Още нещо, което вече знам. Кърваво жертвоприношение, кръвни връзки, камък с кървавочервени петна. А също и с огъня. Огънят играе роля в много от инцидентите и е бил важен фактор в нощта на схватката между Дент и Туис, както и при вашия поход до Свещения камък. Определено присъстваше и когато шестимата събрахме парчетата в едно. Затова помисли върху следното: какво се получава, когато потъркаш два камъка? Искра, от която пламва огън. Според някои откриването на огъня е първата магия, овладяна от човечеството. Камъкът съчетава огън и кръв. Огънят не само гори, а и пречиства. Може би именно огън ще го погуби.

— Какво, искаш да трием камъни и да очакваме да изскочи магическата искра, която ще унищожи Туис?

— Много си весел днес.

— Ако огънят можеше да го убие, отдавна да е мъртъв. Виждал съм го да се носи над пламъците като на скейтборд.