Ахмет Алтан - Изневяра

Седнаха в един от модерните напоследък барове. Хасан се огледа. Богатите и известни хора, които срещаше в местата, които посещаваше, го караха да се чувства успял човек. Затова все избираше места, на които ходеха известни личности. Беше от хората, които разбираха мястото си в обществената стълбица, гледайки хората около себе си. Когато беше сам, като че не успяваше да прецени къде е. Може би и за това, за да не остане сам, все си купуваше „марки“ вече избрани и одобрени от другите, купуваше си скъпи коли, за които други бяха решили, че са хубави, посещаваше „модерни“ барове и ресторанти. Животът му толкова много беше изпълнен с другите, че ако един ден по някакъв начин те си отидеха, Хасан едва ли щеше да се познае в това, което щеше да остане. Щеше да остане това, което той — Хасан, много умело успяваше да скрие от всички.

Естествено тази вечер и Хасан беше весел. Това го правеше по-симпатичен и забавен от друг път. Още веднъж обсъдиха днешното събрание, пошегуваха се за сметка на американците, похвалиха се взаимно един друг.

Докато отпиваха от питието си, гласът на Хасан така се промени, сякаш му предстоеше да каже нещо изключително дребно и неважно. Айдан наостри слух. От години работеха заедно и тя познаваше всяка промяна в говора му и знаеше, че това не е така.

— През седмицата ще ходя в Анкара… В централната банка… Ако искаш, ела с мене… Има неща, свързани и с твоя отдел.

Айдан знаеше какво ще види, щом повдигне глава — не се излъга. Хасан я гледаше жално и безпомощно като кон със счупен крак.

Беше наясно какво иска Хасан, но не пожела да му каже веднага „не“ — не искаше да го обиди. Затова неопределено смотолеви:

— Не знам… Ще видим… Другата седмица ще поговорим…

Допи питието си и стана.

— Трябва да си ходя вече.

Лицето на Хасан помръкна, но не се опита да я задържи.

На излизане от бара почувства главата си леко замаяна. Харесваше й. В лятната привечер караше към къщи и пееше заедно с певците по радиото.

Колата на Халюк я нямаше на паркинга, не бяха се прибрали още. Повдигна глава към етажите — прозорците бяха тъмни. Погледна още по-нагоре — прозорецът на архитекта светеше.

Влезе в асансьора и натисна копчето за последния етаж.

След това никой не й повярва, че тогава просто не й се прибираше в празната тиха къща. Искаше само да чуе нечий глас, да сподели радостта си с някого. Това, че вкъщи нямаше никого, че Айдан в този ден беше весела, лекото разглезване, към което предразполагаше радостта от успеха, приятното замайване от изпитото питие, което внушаваше свобода и караше нещата да изглеждат по-лесни и осъществими, в този ден се бяха събрали в едно. След време се питаше дали случилото се наистина беше резултат от съвпадения — знаеше, че Халюк ще закъснее тази вечер, можеше да остане и да изпие по още едно питие с Хасан, но тя припряно реши да се прибере вкъщи.

Погледна се в огледалото на асансьора. Хубава беше. Закопча най-горното копче на блузата си — онова, което бе разкопчала, влизайки на събранието. Приглади коси и с решителна крачка се отправи към вратата на архитекта. Натисна звънеца.

Вратата се отвори веднага.

В ленен панталон с цвят на хардал и с риза от чиста коприна, без яка, архитектът стоеше пред нея. Лицето му — загоряло от времето, прекарано вчера край басейна. Изглеждаше красив.

— Ооо, вие сте облечен…

В първия момент Джем не разбра какво точно се опитва да му каже. Въпросително повдигна вежди, после разбра. Разбра и друго — от тук насетне разговорът им предразполагаше към подобни шеги.

— Извинявам се, понякога се обличам, но винаги съм готов да се съблека отново.

— Няма нужда, според мене така сте добре.

— Заповядайте.

Заедно влязоха вътре.

— Какво ще пиете?

— Какво предлагате?

— Каквото пожелаете…

— Пълен асортимент значи.

— Правя каквото мога.

За да се поглези, Айдан каза:

— Аз искам мартини със зелени маслини! Не признавам мартини без зелени маслини! Ако нямате, оставете…

Джем се усмихна:

— Разбирам, капризен клиент! Но ние сме свикнали на това, не се притеснявайте, има зелени маслини. А, ако случайно ги обичате повече от мартинито, мога да ви донеса и само маслини!

— Нека бъдат с мартини, моля!

Тонът, с който Джем отвърна на предизвикателството на Айдан, неподозирано лесно породи близост помежду им. Под влияние на изпитото и на приповдигнатото си настроение Айдан започна този начин на разговор, от който и двамата вече не можеха да се откажат, а това до някъде предопредели и по-нататъшните им отношения. Шеги, закачки, остри стрелички към другия — един много явен флирт. Без да разберат, бяха избрали най-интересния и най-опасния начин за общуване между новозапознали се мъж и жена. Ако трябва да бъдем точни, избра го Айдан, а по-късно Джем, учудващо за самия себе си, й влезе в тона.