Ахмет Алтан - Изневяра

Легна си рано. На сутринта голият мъж от басейна напълно беше заличен от мислите й. Те бяха свързани само с предстоящото събрание. Приготвя се дълго и внимателно — не искаше останалите да разберат това. Гримира се много старателно — искаше да изглежда естествена. Облече черния раиран костюм, за който знаеше, че много й отива. Приготви закуската на Селин. Изпрати Халюк на работа. Тръгна и тя.

Преди да влезе на събрание, още веднъж трескаво разгърна папките — като ученик преди изпит. Или като алпинист в полите на планината преди трудно и рисковано изкачване. Съсредоточеност, внимание, безпокойство, да не би да забрави плана в главата си, желание да преодолее препятствията, предчувствие за радостта от успеха и леко напрежение — това беше състоянието й в момента. Концентрира мислите си върху работата си — така успя да потисне безпокойството — подобно на пара в тенджера под налягане. Един въпрос от страна на сътрудниците й обаче: „Сигурна ли сте?“ отпуши клапана.

В девет без пет Айдан беше готова за събранието в кабинета на директора. Събираше папките пред себе си и се готвеше да излезе, когато шефът по кредитите Хасан, облечен, както винаги — от главата до петите в „марки“ — тъмносин костюм, светлосиня риза, копринена вратовръзка, английски обувки с дебела подметка, златен часовник на ръката — влезе при нея:

— Готова ли си?

Когато започна работа в банката, Хасан й беше шеф. После Айдан се издигна до длъжност, равна на неговата, но той продължаваше да се държи като отговарящ за нея. Имаше нещо покровителствено в това му поведение. Във въпроса му „Готова ли си?“ повече от любопитство се криеше загриженост.

При цялата си помпозност и това, че обичаше да се хвали, с черния си хумор, с дългите скучни речи, които произнасяше и с които искаше да покаже на околните, че има още много да се учат, за да го стигнат, Хасан носеше в душата си и едно друго позабравено човешко качество — вярност — на него можеше да се разчита. На пръв поглед може и да не му личеше, но Айдан от опит знаеше, че е така. Айдан винаги се чудеше на това противоречие — суетност, граничеща понякога с натруфеност, и това, че може да се разчита на него. Винаги се опитваше да показва и дори да се гордее с лошите си страни, и нито за миг не изкарваше открито на показ хубавата си страна. Въпреки огромното си желание да се издигне и особено да стане генерален директор безрезервно защитаваше Айдан от всички останали.

Двамата с Хасан влязоха в „светая светих“. Бяха леко напрегнати, но това им харесваше. Нещо като студената свежест на утринния вятър — държи ни будни и настръхнали — готови за живот и борба.

Американското ръководство на банката, под маската на вежливост и дружелюбност, умело прикривайки лекото си пренебрежение, изслуша всеки един от присъстващите. Можеше да се каже, че събранието премина успешно. Всички бяха изкарали изпита без грешки, но „звездите“ бяха Айдан и Хасан. В този ден Хасан компенсира неприятното впечатление от „марките“ си с много силно изказване: уверено, точно и ясно анализира състоянието на кредитната система както в страната, така и в региона, че и за Европа като цяло. Айдан говори сърдечно, от време на време пъстреше изказването си с шеги, отправени към мъжкия пол, и още веднъж доказа професионализма си и това колко е „навътре“ в нещата.

Заедно с възторжените поздравления от страна на американците, получи и няколко предложения за вечеря тази вечер — отклони ги, шегувайки се.

Този ден премина весело. Нещо, което рядко се срещаше на работно място. Доволството на шефовете се предаде и на персонала — смееха се, шегуваха се, чувстваха се едно цяло. Айдан разказа на подчинените си как е минало събранието, благодари на всеки един, те пък я поздравиха от сърце за успеха й. Доброто настроение беше завладяло всички. Потиснатостта от вчера, че може нещо да сгафят, си беше отишла. През този ден работеха може би повече от друг път, но на излизане от работа все още чувстваха прилив на сили.

В този ден Хасан й предложи:

— Да пийнем по нещо.

Селин имаше балет тази вечер и Халюк щеше да я вземе след събранието в болницата. Вкъщи нямаше никого, затова прие.

Искрено се разсмя, качвайки се в новата кола на Хасан. Беше я купил скоро и струваше цяло състояние. Когато сподели с нея намерението си да я купи, Айдан му бе казала, че за толкова пари хората купуват къща, а не кола. Отношенията помежду им бяха такива — Хасан се отнасяше в службата към нея като съпруг или баща, а извън работата — тя към него като жена или майка. Въпреки всичко Хасан купи колата — обичаше да се показва. Колко хора можеха да видят къщата му, но колата беше друга работа.