Ахмет Алтан - Изневяра

Беше ядосана и не усещаше, че съчувствието, което изпитва към него, всъщност са топлота и близост, а те бяха опасни. Поради много причини жените мислят, че с качества като хубост и ум, на които те отдават значение, се харесват на мъжете и чувствайки се победителки, остават слепи за някои неща. В момента Айдан се възхищаваше не на Джем, а на собствената си победа. Това обаче в очите на мъжа беше признак на сближаване.

Беше готова да остане дълго до този мъж, за да докаже и да се порадва на острия си ум, на превъзходството си над него. Мислеше си, че изпитва удоволствие да разговаря с Джем, но всъщност се опияняваше от собствения си ум и блясък. У много, дори успели като Айдан, жени някъде дълбоко дремеше чувството за потиснатост, пренебрегнатост, глад за преклонение и възхищение, желание да бъдат харесвани и това е може би една от техните най-слаби страни. Джем знаеше, че най-добрият начин да привърже една жена към себе си, е да я накара да се почувства победителка. Жената гледаше на него като на огледало, в което се оглеждат красотата и умът й, и неусетно сама се привързваше към огледалото.

Джем виждаше зараждащите си чувства в Айдан. Реши, че е дошло време още веднъж да й покаже тялото си. Разкопча горното копче на ризата си и се запъти към прозореца. Наистина в този миг Айдан по-спокойно наблюдаваше тялото му — тесни бедра, широки рамене. Наблюдаваше го, както в сарая наблюдават танцувачките — без да се бои, че може да я хванат, а може би желаеше да бъде хваната.

Джем отвори прозореца:

— Тази година лятото дойде рано, не мислите ли? Изведнъж стана горещо… Искате ли още едно мартини?

Айдан припряно погледна празната чаша пред себе си, после часовника си:

— Не, благодаря. Трябва да си вървя. Мъжът ми и дъщеря ми сигурно са се прибрали и се притесняват за мен. — Каза го така, все едно искаше да припомни не само на Джем, но и на себе си за мъжа и детето си. После тихо, като на себе си, рече: — О, боже, не можахме да говорим за детската площадка.

Джем не настоя да остане. Докато й държеше сакото, каза:

— Аз обикновено съм си вкъщи. Елате, когато пожелаете.

— Неудобно ми е, че ви притеснявам така.

— Нее, не ме притеснявате, но ако ще се чувствате по-спокойна, ще ви дам телефонния си номер.

Написа номера си и й го подаде. Правейки това, погледна към купата с маслини на масичката.

— И маслини не яде.

Това неочаквано преминаване от „вие“ на „ти“ го караше да бъде нащрек, но не го показа. С нетърпение очакваше отговора на Айдан. Дали защото бързаше, че закъснява и не се замисли много, дали защото прие това за нещо естествено, отваряйки вратата, Айдан се обърна към него:

— Е, ти ще ги изядеш.

Джем я изчака да се качи в асансьора. Този негов жест й се хареса.

Докато слизаше надолу, знаеше, че отново ще отиде при Джем. В главата й нямаше някакъв определен замисъл, може би нямаше и чувство; само желание да отиде отново и да го види. В този момент не си задаваше въпроса какво се крие зад това желание, и не изпитваше нужда да нарече с име породилото се в душата й усещане.

Оставено без име, чувството я правеше по-смела и решителна. Не желаеше да загуби тази смелост и решителност — поне не сега, затова предпочете да остави чувството в себе си без име.

Джем играеше малка игра с Айдан и Айдан играеше игра със себе си — и двамата си играеха с Айдан.

Когато върху връзката между двама души падне сянката на трети, тази връзка не помръква, точно обратното — прояснява се — наяве излизат незабелязвани до сега малки и големи драскотини, пукнатини, следи от поправки и други, чакащи да бъдат поправени.

Айдан изведнъж забеляза това в онази вечер.

Много ясно си спомняше радостта, която я облада, когато се върна у дома и заври там Халюк и Селин. Успешните резултати от събранието, забавният разговор с Джем й бяха доставили удоволствие, но в същото време я бяха напрегнали. Вярваше, че единственото място на света, в което се чувстваше спокойна и което не я задължаваше да бъде успешна и забавна, беше домът й с Халюк и Селин в него.

Този път, виждайки мъжа си и дъщеря си, почувства по-различна радост. Може би угризението за времето, прекарано с Джем, имаше значение за това, но сега все още не го знаеше. В този момент знаеше само едно, че единствено с мъжа си и с дъщеря си можеше да се чувства наистина спокойна и сигурна, и й беше хубаво от това. В този дом царяха спокойствие и сигурност.

Нахрани Селин и с шеги и закачки я приспа. Изгаси лампата, върна се в салона и вечеря заедно с Халюк.