Джанет Дейли - Маскарад

— Така ли?

— Струва ми се, че и вие го разбирате, г-н Ханкс. Трябва да сте научили, че за разтоварването на танкер с вместимостта на „Дракон“ са необходими приблизително двайсет и четири часа. Като се вземе предвид часът, в който е отплавал от доковете Клеймор, разстоянието, което е изминал, и мястото, където е потънал, физически е невъзможно суровият петрол да е бил разтоварен по пътя. Освен това трябва да се съгласите, че няма никаква полза да потопиш умишлено пълен кораб само за да получиш застраховката. Следователно няма мошеничество и измама. Търсите под вола теле.

— Така ли мислите? Страхувам се, че виждам другояче нещата.

— Как? Не можете да промените фактите или физическите закони. Този петрол не е могъл да бъде разтоварен нито в петролопровод, нито на шлепове, както твърдяхте. Не е имало време.

— Признавам, че и мен това ме тревожеше малко.

Реми се засмя нервно.

— Трябвало е да ви тревожи повече от „малко“, г-н Ханкс.

Мустаците и брадата около крайчетата на устата му помръднаха — очевидно от усмивка, която не можеше да се забележи поради гъстата растителност.

— Твърдите, че търся под вола теле, г-це Жарден, а пък аз си мисля, че вие хвърляте въдици.

Поколеба се за частица от секундата, сетне призна:

— Така е. Честно казано, не мога да повярвам на тези обвинения. И все пак вие сте на друго мнение. Защо, след като знаем какви са фактите?

— Виждали ли сте как илюзионистът прави така, че слонът да изчезне?

Реми се облегна, нетърпелива и малко раздразнена.

— Моля ви само да не ме убеждавате, че всичко това е било направено с огледала.

— Магията е илюзия. Ръката е по-бърза от окото само тогава, когато гледаш не тази ръка, която трябва. Това се нарича насочване в погрешна посока. Футболните треньори често го използуват при разработването на стратегията.

— Какво имате предвид?

— Ами ако всичко е било тънка мистификация? Ако танкерът изобщо не е потънал? Ако намерените от Бреговата охрана останки са само една димна завеса? Ако „Кресънт Дракон“ сега е в някое далечно пристанище с друго име и фалшива регистрация?

— Но екипажът е напуснал кораба! — Беше поразена.

— Наистина ли го е напуснал? Или това е още една димна завеса, а всъщност друг екипаж е заел неговото място?

Реми поклати объркано и невярващо глава.

— Много интересна теория. Но ако това е всичко, с което разполагате, за да…

— Не е само това. — Бръкна в сакото си от туид.

— Да, чух за разписката за пластични експлозиви. — Но в следващия миг забеляза, че в ръката му има и нещо друго. — Една разписка не доказва, че експлозивите са били взети на борда на кораба.

— Познавате ли този човек? — Постави една черно-бяла снимка на масичката.

Реми я доближи до очите си и разгледа мъжа с втренчен поглед и гъсти вежди. Беше мургав, имаше тъмна, гладка коса и дълги, извити нагоре мустаци.

Поклати отрицателно глава.

— Не си спомням да съм го виждала преди.

— А какво ще кажете за този? — постави втора снимка на масичката.

Мъжът от нея я гледаше усмихнато, здравите му бели зъби блестяха в средата на тъмната, късо подстригана брада. Косата му също беше тъмна, малко по-дълга и къдрава. Реми се втренчи в гъстите вежди. Отново погледна мъжа на първата снимка.

— И него не познавам, макар че забелязвам прилика между двамата — веждите, челото, мургавината. Роднини ли са?

— Този — детективът почука първата снимка, — е Кейт Къминс, първи помощник-капитан на „Дракон“. А този е Ким Чарлз. Евразиец, известен специалист по взривове, осъждан веднъж. Един графолог изследва подписите на Кейт Къминс и Ким Чарлз и стигна до заключението, че са направени от една и съща ръка.

— Разбирам…

— Това е връзката между експлозивите и танкера, г-це Жарден.

— И къде е този… г-н Чарлз?

— С екипажа на „Дракон“ е станало нещо много любопитно. След като са били спасени и са дали показания, всичките — до последния — са изчезнали, изпарили са се… като с магия. И още едно любопитно нещо — за последен път Ким Чарлз с псевдоним Къминс е бил видян преди около седмица… в Марсилия, Франция. А кой мислите е бил в Марсилия същия ден?

— Кой? — Реми вече знаеше отговора.

— Бюкенън, Той твърди, че е бил там във връзка с делата на компанията. Странното е, че е пристигнал предишната вечер, но е отишъл в офиса чак късно следобед на следващия ден. А сутринта, също както нашия специалист по експлозивите, са го видели на брега. Какво смятате, че е правил там? Може би се е срещнал със своя съучастник?