Джанет Дейли - Маскарад

— Кресънт Лайн няма да върне нито стотинка от обезщетението. Щом толкова ви се иска да потулите работата, тогава бръкнете в собствените си джобове и се откупете с парите, които толкова години сте смукали от компанията! — Коул замълча за момент, после добави саркастично: — Разбира се, ако го направите, тогава ти, Марк, няма да имаш средствата, необходими ти за изборите, нали? Доколкото разбирам, между проблемите с петролните участъци и Черния понеделник на Уол Стрийт, ти си се поизпотил финансово, Фрейзър. Що се отнася до добрия адвокат и наш гений на числата, май не му се иска да се раздели с парите, които дядото е скътал за него в попечителския фонд.

— Всичко това е несъществено и няма връзка с въпроса, Бюкенън — заговори Гейб. — Застрахователната компания не разчита на никого от нас. Тя очаква парите си от компанията.

— Могат да си очакват и да плашат, когото си искат. Компанията загуби един кораб, който беше натоварен догоре със суров петрол, платен предварително. Съвсем законно получихме обезщетение за това. И двамата знаем, адвокате, едно анонимно телефонно обаждане, че на борда на танкера не е имало петрол, когато е потънал, и един подпис на разписка за пластични експлозиви трудно ще минат за неопровержимо доказателство, че е извършено престъпление. Нямам никакво намерение да излагам на опасност финансовата стабилност на компанията само защото бордът на директорите се плаши от гласността. Погледнете балансовия отчет. — Чу се тупване по масата, придружено с шумолене на хартия. — В случай че върнем обратно дори част от обезщетението, ще се простим с напредъка, който компанията постигна през миналата година и ще я парализираме за следващите пет, ако не и повече години.

— А ти няма да имаш право на десетпроцентов дял — включи се саркастично Ланс. — Обвиняваш ни в егоизъм, но си загрижен не за интересите на компанията, а само за собствените си интереси. Винаги си ни мразел, Бюкенън. Една от причините да подпишеш този договор е да покажеш на една тайфа богати копелета, че си по-добър от тях. Обаче разбра, че не си такъв чудотворец, за какъвто си се мислел, нали? И си извършил това застрахователно мошеничество, нали? То донесе оборотния капитал, който бе толкова нужен, за да се преодолее кризата. А отделно вероятно си продал товара от суров петрол на черния пазар и си скътал шест-седем милиона долара в някоя швейцарска сметка. Няма съмнение, Бюкенън, че си имал и мотива, и начина, и удобната възможност. Рано или късно застрахователния детектив ще го докаже. Но ме дразни това, че оправяйки се с него, ще спасим задника ти.

Смаяна от бруталната логика в обвинението на Ланс, Реми затаи дъх, очаквайки бързо и ядосано опровержение от страна на Коул. Но такова нямаше. Вместо това настъпи дълго и тежко мълчание.

Когато Коул заговори, той бе ужасно спокоен.

— Това е линията на семейството, така ли? Очаквах нещо подобно.

— В понеделник сутринта — започна баща й, — ще се свържеш със застрахователната компания и ще насрочиш среща с тях. Марк ще се заеме с преговорите по споразумението…

— Не — прекъсна го по средата на изречението категоричният, но спокоен отказ на Коул.

— Какво?

— Не — повтори той още по-твърдо. — Все още аз управлявам компанията, Фрейзър. Няма да има преговори за споразумение.

— Струва ми се, че ти не разбра Ланс. Ако не направиш сделка със застрахователната компания, бордът ще бъде принуден да поиска оставката ти.

— Можеш да настояваш колкото си искаш — отсече Коул.

— Съветвам те да размислиш — намеси се спокойно Гейб.

— Твърденията и ограничените доказателства на застрахователната компания за опит за мошеничество са достатъчна причина бордът да постави под съмнение поведението ти. Ако откажеш да се оттеглиш, този борд ще те отстрани от поста ти поради злоупотреба със служебно положение и ще прекрати договора ти.

— Опитайте се — бе краткото и студено възражение на Коул, последвано от шума на бутнат назад стол. — Опитайте се и ще повдигна толкова обвинения в злоупотреба със служебно положение срещу този борд, че името Жарден всеки ден ще стои в заглавията на вестниците. Щом искате битка, Фрейзър, ще я имате.

— Не можеш да спечелиш!

— И така да е. Но ако аз потъна, и вие ще потънете с мен.

Вратата се отвори широко и Коул излезе — не беше с костюм и вратовръзка, а с джинси и широк кремав пуловер, които му придаваха по-груб вид. Забави ход, щом я видя. Враждебните му сиви очи преминаха студено през нея.