Джанет Дейли - Маскарад

Ами ако срещне случайно баща й или чичо й? И им спомене, че я е видял на доковете? Не, не трябва да се безпокои сега за това. Ще се оправи все някак си. Може би дотогава вече ще е намерила нещо — или ще си е спомнила.

Сега трябваше да потърси доклада на Бреговата охрана. След това да се обади на Чарли Ейкънс и да разбере дали той знае това-онова, или пък може да й помогне да открие нещо. Замисли се по кое ли време се връща той от работа, а после продължи да преглежда документите.

След четвъртото позвъняване се обади познат глас.

— Ало, Чарли слуша.

— Чарли? — Реми погледна цифровия часовник до леглото си. Седем и трийсет и две. — Започнах да си мисля, че ще работиш цяла нощ.

— Отбих се в „Гроугън“ да пийна бира. Кой се обажда?

— Реми. Реми Купър. — Тъй като Кресънт Лайн и Жарден бяха едно и също за всеки на брега на реката, реши, че е по-добре да използува друго име. — Онази, която Мак те накара да придружиш на дока.

— О, разбира се. Как си?

— Добре съм. Слушай, питах се дали би ми помогнал с малко информация, необходима на моята приятелка за книгата й.

— Ще се опитам.

— Спомняш ли си танкера „Кресънт Дракон“? Бил е натоварен със суров петрол от вашите докове миналия септември, вероятно на пети или шести.

— Дявол да го вземе — извини ме за израза, но ние обслужваме толкова много шлепове и кораби, че изобщо не им помня имената.

— Да, но този е потънал в Залива по време на буря.

— Да, един танкер наистина потъна миналата година — каза той бавно и замислено. — Момчетата говореха, че бил натоварен на нашите докове. Но аз не съм работил на него.

— Можеш ли да откриеш кои са работили? Приятелката ми би искала да разговаря с тях.

— Ще поразпитам утре. Все някой ще си спомни нещо. Кораби не отиват на дъното всеки ден. Кой е номерът ти? Ще ти звънна утре вечерта, за да ти кажа какво съм разбрал.

— По-добре аз да ти се обадя. Не съм сигурна дали ще ме намериш.

— Карнавалът ще бъде в разгара си утре. По улиците ще е ужас. Лично аз вече избягвам тези неща. Когато бях млад, беше толкова различно! Нямаше ги тези гейове да се перчат насам-натам, облечени като вариететни танцьорки. Бяха страхотни времена. А сегашното си е чиста лудост. Добре. Звънни ми утре вечерта… по това време.

След като бе задействала това, следващата точка от програмата й бе да намери все пак копие от онзи доклад на Бреговата охрана.

— Започнала е да слухти наоколо и да разпитва.

Стисна по-здраво слушалката и седна на стола зад бюрото.

— Не ти вярвам!

— Знам го със сигурност. В момента задава правилните въпроси на неподходящи хора. Това трябва да бъде спряно!

Намръщи се. Беше смаян и объркан.

— Но тя не може да си спомни нищо. Зная, че не може.

— Но адски добре се опитва. Този застрахователен детектив Ханкс е безсилен да предизвика и половината неприятности, които тя е в състояние да ни създаде. И двамата го знаем. Последното нещо, което бихме желали, е още някой да почне да обикаля наоколо и да разпитва. Чуваш ли ме?

— Чувам те. — Сякаш изведнъж в стаята стана задушно. Вдигна ръка, разхлаби възела на вратовръзката си, разкопча горното копче на ризата си. — Остави на мен да оправя работата.

— Оставих те последния път и виждаш какво щеше за малко да се случи.

— Но нищо не се е случило, нали?

— Не мога да си позволя да рискувам. Много съм заложил на тази работа, за да загубя.

— Няма да загубиш. Ние няма да загубим.

— Защото ще бъде под мое наблюдение всеки път, когато напусне къщата. Ако открия, че си е отворила устата пред някой друг, предупреждавам те, че ще й я затворя.

— Бяхме се разбрали, че няма да има насилие и че никой няма да пострада. Ти…

— Правилата на играта се промениха. Реми ги промени. На никого няма да позволя да ме разори — нито на нея, нито на тебе. Ясно ли ти е?

— Разбира се.

— Тогава направи нещо. Иначе аз ще се заема.

Чу се остро изщракване и линията прекъсна. Задържа слушалката до ухото си още една секунда, сетне я тръшна върху апарата, облегна се назад и втренчи поглед в тавана.

Тълпи изпълваха Сейнт Чарлз Авеню. Малки деца бяха накацали върху подвижните стълби със специални седалки. Други стояха долу, стиснали чанти, в които да сложат следобедната плячка. Някои бяха с маски, други — без, но всички — стари и млади — стояха с жадно протегнати ръце към шествието от конници в обсипани с пайети костюми и към участниците в маскарада върху високите украсени платформи и пищяха: „Хвърли ми нещо!“ „Искам перлите!“ „Тука!“ Реми чу как някой извика по погрешка: „Хвърли ми нещо, господине!“ докато преминаваше женският клуб Ирис, който по традиция винаги дефилираше в събота следобед преди Марди Гра, давайки началото на четиридневните празници.