Джанет Дейли - Маскарад

— Значи ти пак си с тях — промърмори той и отмина.

Осъзнала, че си е помислил, че тя одобрява решението им, Реми се завъртя, за да му обясни, че не е знаела за това събиране, но се спря. Нещата, които чу — обвиненията на Ланс, предупрежденията на Гейб, заплахата на Коул — какво мислеше за всичко това?

— Блъфира — чу в този миг гласа на Марк.

— Не се самозаблуждавай — каза рязко Ланс. — Това копеле възнамерява да направи точно каквото казва.

— Да върви по дяволите — изруга Гейб и удари по масата. — Защо не може да разбере, че е по-разумно да се споразумеем със застрахователната компания, вместо да бъдем въвлечени в дълга и скъпа съдебна битка? Това е съвсем разумен аргумент, но той изобщо не поиска да го чуе.

— Не можеш да убедиш такъв човек — промърмори баща й. В същия момент Реми чу, че Коул излезе.

— Трябва да направим нещо — настоя Марк. — По дяволите, Фрейзър, не можем да му позволим да ни разори! За бога, знаеш какво ще стане, ако нещо от това се разчуе.

Изведнъж осъзна смисъла на думите им. Не ги интересуваше особено дали Коул е виновен и дали обвиненията за мошеничество са справедливи. Подходът им беше далеч по-прагматичен: да намерят решение, което като цяло да има възможно най-малко вредно въздействие върху компанията. Тяхното мнение бе, че такова решение е да се преговаря за постигане на споразумение със застрахователите, преди да бъдат предприети каквито и да било други действия. Разумно ли беше да се постъпи така? Реми тръгна след Коул.

Когато излезе на улицата го видя да пресича Канал Стрийт по посока на Квартала, а след това го изгуби от погледа си. Шествието бе завършило и тълпите, които се бяха събрали да го наблюдават по Канал Стрийт, сега заливаха тесните улички на Вийо Каре. Тя се втурна след Коул и се смеси с морето от гуляйджии, туристи и колежани, които се шляеха насам-натам, като че ли търсейки нещо, без да знаят точно какво, но уверени, че ще разберат, когато го намерят.

Реми се провираше нетърпеливо през тълпата, опитвайки се да настигне Коул. Погледна бегло педераста в украсено със златни пайети трико и двойката в еднакви сака с надпис ДЕТРОЙТ АУТОМОТИВ на гърба, които се спобутваха и го гледаха глуповато, без да съзнават, че това е само първият от многото претенциозни шокиращи костюми, които ще видят на Карнавала. Вече ги нямаше семействата, които доскоро образуваха шпалир от двете страни на пътя.

На ъгъла на Шартр и Конти един човек — оркестър изпълняваше странна интерпретация на „Марди Гра Мамбо“. Реми забеляза Коул, който си пробиваше път пред тълпата от зяпачи. Викна му, но той не я чу. За щастие насрещният поток по Роял го забави и тя успя да скъсиш разстоянието.

— Коул, почакай! — Той погледна назад. Очите му се присвиха. За миг тя си помисли, че ще продължи нататък, но той спря, изчаквайки тълпата да се разпръсне. Реми успя да се провре до него. Разбутваше хората по пътя си и непрекъснато се извиняваше.

— Какво искаш? — Коул отблъсна един амбулантен търговец, който продаваше маски.

— Да поговорим. — Почувствува нетърпението и гнева му и се зачуди откъде да започне.

— Ако си дошла да ми защитаваш позицията на семейството, до гуша ми дойде от нея.

— Ти не разбираш…

— Разбирам по-добре от теб — сопна се той, обърна се и си запробива път през морето от хора.

Реми го следваше по петите. На страничната улица имаше по-малко навалица. Успя да се изравни с него, подтичвайки, за да не изостава.

— Коул, семейството ми само иска това, което е най-доброто за компанията.

— Хайде де!

Сега вече и тя се ядоса, хвана ръката му и усети твърдите мускули под широкия ръкав на пуловера.

— По дяволите, Коул, няма ли да спреш и да ме изслушаш?

Спря така рязко, че тя го задмина и трябваше да се обърне, за да застане с лице към него.

— Да изслушам какво? Още лицемерни заявления, че те само мислели най-доброто за компанията? Безпокоят се само да не се хвърли кал върху името Жарден — и да не остане петно, което не може да се измие.

— Не е вярно. Щом застрахователната компания изпълни заплахата си за гражданско и наказателно преследване, Кресънт Лайн ще похарчи цяло състояние за адвокатски хонорари. Те просто искат да дадат парите сега и да уредят работата. Големите компании често постъпват така. Това не е признаване на вина, а просто добра сделка.

Очите му рязко се присвиха.

— Щом застрахователната компания изпълни заплахата си? Защо не каза „ако“? Ти приемаш, че обезщетението е получено чрез мошеничество. Защо?