Джанет Дейли - Маскарад

— От дете. Майка ми смяташе, че така или иначе ще се случва да се бия, и реши, че ще е по-добре да го правя под надзор на ринга, отколкото с някоя улична банда.

— Очевидно е дало очаквания резултат.

— До голяма степен.

— Колебая се дали да попитам каква музика обичате.

— Малко джаз, много блус. — Защо, по дяволите, отговаряше на въпросите й! Но тя не беше неговият тип, така че нямаше нищо страшно.

— Сигурно обичате Лу Ролз. Гледахте ли представлението в Блу Рум? Отзивите са възторжени.

— Билетите са продадени.

— Така е. — Усмихна му се и го погледна дръзко. — Случайно имам два билета за тази вечер. Мислех, че Гейб ще дойде с мен, но той има важна среща с едно дебело съдебно досие. Не бих могла да измисля нито една причина вие да не дойдете вместо него.

— Предполагам, че сега ще почнете да ме убеждавате, че тази покана е с единствената цел да подпомогне установяването на по-приятелски отношения между собствениците и ръководството. — Коул даде знак на келнера да отнесе чиниите и поръча кафе.

Скоро поръчката пристигна — неповторимата нюорлианска смес от препечено кафе и цикория, силна и черна, която винаги можеш да разредиш с горещо мляко.

Коул го пиеше чисто. Забеляза, че и Реми го пие така.

— По-добре да си намерите друг придружител — някой по-подходящ за момиче от Нюкоум.

Изгледа го с изненада.

— Как разбрахте, че съм завършила колежа Нюкоум?

— Като се има предвид, че това е традиция в богаташкия квартал… Без съмнение и майка ви го е посещавала, и майката на вашата майка, и…

— А вие кой колеж сте завършили?

— Мога да ви уверя, че не е Тюлейн. — Опитваше се да не мисли за стипендията за този университет, която почти бе спечелил и която в крайна сметка бе дадена на някой друг, който беше от „подходящата“ среда. — Брат ви е учил там, нали? И е получил задължителната юридическа степен, която да се приложи към останалите препоръчителни писма на безупречното му семейство.

Реми подпря лакът на масата и облегна брадичка върху ръката си.

— Изобщо не можах да схвана логиката ви. Какво общо има всичко това с отказа ви да гледате Лу Ролз заедно с мен?

— Връзките между някои хора са невъзможни, г-це Жарден. Не виждам смисъл да започвам нещо, от което няма да излезе нищо.

— Защо сте толкова сигурен?

— Съвсем просто е, г-це Жарден. Хората — подобно на водата — търсят своето собствено равнище. — Животът го бе научил на тази истина.

— И вие го приемате?

— Няма значение дали го приемаш. Такава е действителността.

— Ако жените смятаха така, и до ден-днешен щяха да си стоят в кухнята.

— Имам чувството, че никога не сте влизали в кухнята, освен може би да се скарате на готвачката.

— Сигурно бихте се учудили, ако знаехте колко добре се чувствувам в кухнята, но не за това става дума сега. Разочаровате ме, г-н Бюкенън. Смятах ви за по-смел.

— Наистина не обичам да залагам на малкия шанс, ако това имате предвид.

Гърленият й смях го развълнува.

— Имах предвид много неща, но не и залагане на малкия шанс. — Посегна към чантичката в скута си. Чу се щракване на закопчалка. После извади нещо отвътре и му го представи с претенциозен жест. — Това е само един билет за тазвечерното представление… и вижте — завъртя хартийката, — няма нищо, което да ви обвърже.

Коул го взе. После се поколеба.

— Каква е уловката, г-це Жарден? Какво стои зад това?

— Тъй като няма никакви скрити подбуди, сигурно е това, което Нати ми каза веднъж.

— И какво е то?

— Малко захар никога не вреди на лимона.

Не удържа усмивката си и пъхна билета във външното джобче на сакото си.

След като се върна в кабинета си, няколко пъти го изважда и го разглежда. И всеки път спореше със себе си да отиде ли или да не отиде.

Накрая взе душ, преоблече се и отиде в хотел Феърмаунт. Посочиха му маса за двама в Блу Рум — вечерния клуб на хотела. Празният стол срещу него го гледаше обвиняващо. Питаше се, дали ще издържи до края на представлението. Накрая реши, че няма да може и се надигна.

В този момент тя се приближи, изключително женствена в роклята от жакард, с висока яка и дантелена гарнитура. Косата й бе вдигната в корона от меки къдрици — едновременно изтънчено и сексапилно.

— Извинете ме за закъснението. Надявам се, че не сте ме чакали дълго.

— Реми? — Свърши се! Беше произнесъл името й.

— Да, Коул — отвърна нежно тя.

— Нищо. — Откъсна поглед от нея и побърза да я настани на другия стол.

Роклята й беше с цвят на слонова кост и докато я гледаше отзад, Коул откри, че й придава вид на девица. Докато сядаше, за миг се откри частица от възбуждащата вдлъбнатина в основата на гръбнака й.