Джанет Дейли - Маскарад

— Вижте каква покъртителна картина представлява Кресънт Лайн сега и ще разберете. Вие и вашето семейство сте изсмукали кръвта й, изплащайки си дивиденти. Тези пари е трябвало да бъдат реинвестирани. Но вие сте били заети единствено със себе си и с поддържането на стандарта си. Пет пари не сте давали кое е най-доброто за компанията, докато не е станало ясно, че тя може и да фалира.

— Страхувам се, че имате право. Все пак би трябвало да кажа в наша защита, че отначало никой от нас не разбираше, че положението е било толкова сериозно.

— Може би, ако бяхте разглеждали по-внимателно балансовите отчети и задавали по няколко въпроса на директорските съвети, вместо сляпо да подписвате онова, което баща ви или чичо ви са слагали пред вас, щяхте да го разберете.

— Така е. Но ми се струваше, че те са по-квалифицирани от мен.

— Като един от собствениците, г-це Жарден, вие трябваше да понаучите това-онова, вместо да отдавате цялото си време на музея и да си играете на експерт.

Трапчинките отново се появиха върху бузите й.

— Това много ми прилича на намек, че е трябвало да работя за компанията. Не мога да си ви представя като адвокат на семействеността.

Келнерът дойде, за да прибере чиниите с остатъците от предястията и да им сервира основното ястие, и присъствието му спести на Коул необходимостта да отговори на забележката й.

— Любопитна съм — продължи Реми, когато Джоузеф си отиде, — предвид финансовите проблеми на компанията и вашето мнение за нас, защо поехте тази работа?

— Много просто. Вие удовлетворихте моите условия.

— Да… — За момент замълча, замислена. — А вашите условия бяха: пълна власт върху цялата компания и право на окончателно решение. Ако за три години успеете да извършите финансов обрат, получавате десетпроцентов дял плюс някои много изгодни опциони за акции.

— Прочели сте договора ми?

— Да ви кажа ли честно? Прочетох го за пръв път два дни след като татко ми каза какво ще направите с кандидатурата си за неговия клуб.

— И си го признавате? — Беше изненадан от откровеността й.

— От истината боли, но въпреки това си признавам. Разбира се, успокоява ме убеждението ми, че независимо от миналите грешки, най-накрая сме имали здравия разум да ви привлечем в борда.

— Първо интерес, а сега ласкателство, г-це Жарден?

— Не вярвам, че бих могла да ви убедя да ме наричате Реми.

— Каква е целта?

— Установяване на по-приятелски отношения между собствениците и ръководството…

— Повтарям — каква е целта?

Тя остави ножа и вилицата, облегна се с лакти на масата, сплете пръстите на ръцете си и замислено подпря брадичката си върху тях.

— Вие негодувате срещу мен и срещу средата ми. Но аз няма да се извинявам или да се чувствувам виновна, дето се е случило така, че съм родена в семейство Жарден. Или… Това ли ми е проблемът? — Повдигна малко брадичка и посочи с пръст към ръката му.

— Кое да ви е проблемът? — Коул сви вежди.

— Че предпочитате брюнетки с по-къса коса. — Реми се пресегна, взе един тъмен косъм от ръкава на сакото му и го вдигна като доказателство.

— Не сте Шерлок Холмс, г-це Жарден. — Взе косъма и го пусна на пода. — Това е котешки косъм.

— Имате котка? — Взе вилицата и ножа и си отряза още едно парче агнешки котлет.

— Понякога делим едно и също жилище.

— И тази котка, с която понякога делите едно и също жилище, от каква порода е?

— Улична.

— Има ли си име?

Коул се поколеба.

— Том.

— Вие се шегувате. — Реми избухна в смях.

Той също не може да се сдържи и се разсмя.

— Не е много оригинално, съгласен съм, но много му подхожда.

— На ваше място не бих го правила често.

— Кое? — Внезапно бе пленен от нейния поглед и объркан от горещия интерес в очите й.

— Да се смеете… Това ви прави да изглеждате човечен.

Усети, че иска да й отговори като мъж, но веднага потисна този импулс.

— Ще го запомня. — Изтри усмивката от лицето си.

— Освен дето понякога разделяте жилището си с Том, събирате спортни литографии и вечеряте от време на време с майка си, какво друго правите? Интересувате ли се от футбол? Или тенис?

— Нямам време.

— А как поддържате тази форма? — Реми плъзна поглед по широките му плещи. — Някак си не мога да си ви представя с щанга в спортната зала.

— Всъщност два-три пъти седмично ходя за няколко рунда.

— Искате да кажете… че се боксирате?

— Да. — По дяволите, защо й го казваше? Умишлено ли го правеше?

— Колекционер на художествени произведения, който се боксира. Не бих могла да се сетя за по-добър начин да се освободиш от разочарованието и потиснатия гняв. От колко време се занимавате с това?