Джанет Дейли - Маскарад

Звукът от месинговото чукче се смени с блъскане с юмрук по вратата. Този шум заглуши камбаните на катедралата, които биеха за утринната литургия.

— Идвам! — викна за втори път Коул, пресичайки бос дневната и закопчавайки ципа на дънките си. Чукането не спираше. Той издърпа резето и едва беше отворил вратата, когато Гейб Жарден нахлу вътре, следван по петите от Ланс.

— Къде е тя? Къде е Реми? — Огледа обезумяло стаята.

Лицето му излъчваше ярост и отчаяние.

— Реми? Какво те кара да мислиш, че тя е тук?

— Изчезнала е от болницата! Като че ли не го знаеш.

Изгледа свирепо Коул и махна с ръка към вратата на кухнята: — Провери там Ланс! Аз ще видя отзад.

— Стой! — Коул хвана ръката на Гейб, който се бе насочил към спалнята. — Какво е правила Реми в болницата?

— Не ти ли е казала? — рече саркастично Гейб и се опита да се изтръгне от ръката му.

Но Коул стегна хватката си и изръмжа в лицето му:

— Случай, копеленце, ти не ме харесваш и аз не те харесвам, но няма да мръднеш и крачка от тук, докато не ми кажеш какво е правила Реми в болницата.

Гейб го погледна неуверено.

— Била е ограбена вчера следобед в Квартала. Двама маскирани са я пребили.

— Защо? — Зашеметен, Коул разхлаби хватката си.

— По дяволите, как бих могъл да знам?

В същия миг Ланс излезе от кухнята.

— Няма я там, Гейб.

— Ела. Ще проверим отзад.

Двамата се насочиха към спалнята, но Коул не направи опит да ги спре. Беше напълно объркан.

— Къде е тя? — Стискаше здраво черната слушалка, а ръката и гласът му трепереха от страх и ярост. — Какво си направил с нея?

— С кого?

— Много добре знаеш, че говоря за Реми.

— Не е ли в болницата?

— Не. Изчезнала е… през нощта. — Стисна още по-силно слушалката. — Остави я на мира! Чуваш ли ме? Ако падне и косъм от главата й, кълна се, че…

— … ще ме убиеш? — презрително се изсмя гласът. — Не отправяй заплахи, които не можеш да изпълниш.

— По дяволите, аз…

— Не ми дрънкай глупости! И пръста си няма да помръднеш, и двамата го знаем. Лакомията ти няма граници. Винаги си бил такъв.

— Къде е Реми?

— Не знам. Но гледай да я откриеш преди мен.

Мъгла. Обвиваше я заплашителна бяла мъгла, гъста и студена. От нея постепенно изплува мистериозна жълта светлина, която танцуваше, трепкаше и идваше все по-близо и по-близо. Реми искаше да побегне, но краката й се бяха срасли със земята. Жълтата светлина продължаваше да се приближава, ставаше все по-ярка и по-пламтяща. Раздели се на два, на три, накрая на четири огнени стълба. Иззад танцуващия блясък се показаха черни лица — черни лица върху черни тела, увити в бели дрипи. Те танцуваха, въртяха се и виеха страстно. Държаха пламтящи факли. Хилеха се.

Факли. Реми се засмя с облекчение. Това беше шествие, нощно шествие с чернокожи факлоносци. После се появиха конници върху пръхтящи коне с разкошни, подобни на рицарски одеяния, с шлемове с пера и закачулени лица. След това дойде платформата — истинско пъстро и искрящо великолепие. Начело беше бог Комос, избран за властелин на шествието, сребристобял призрак от изкуствени диаманти и ослепителни камъни. Вдигна към нея инкрустирания си със скъпоценни камъни бокал и Реми плесна с ръце от удоволствие, виждайки как сивите му очи й се усмихват изпод маската. Коул! Комос бе Коул, богът владетел на…

Изведнъж маската се превърна в зурла с големи зъби. Реми се ужаси. Не, Коул не можеше да бъде мъжът със свинската маска. Заотстъпва. Клатеше отрицателно глава, а той продължаваше да я подканя с бокала.

Сетне си спомни, че Комос не е истинският владетел на тайното общество. Не, властта беше в ръцете на вожда — един от конниците. Обърна се и се затича през гъстата мъгла след тях. Но краката й се движеха бавно, толкова бавно, че не можеше да ги настигне. Виждаше развяващите се опашки и издутите кореми на конете. Мъглата постепенно ги погълна.

— Чакайте! Чакайте!

Един от конниците спря и се извърна от седлото си. Няма ще я качулката, която прикриваше лицето му. На нейно място имаше свинска маска. Злите блещукащи очички фокусираха обвиняващия си поглед върху нея. Реми се смрази.

— Кой си ти?

— Казах ти да спреш да задаваш въпроси!

Внезапно мъглата се разпръсна. Оказа се обградена от конници. Всички бяха със свински маски. Пееха монотонно: „Предупредена си. Предупредена си“ и стягаха кръга около нея.

— Не! Не! — Реми крещеше, но никой не я чуваше. Виждаше тълпата по улицата, ръцете на всички бяха прострени към конниците и никой не гледаше към нея.