Джаки Колинс: Убийци от любов

Кас изключи телевизора. За момент втренчи напрегнато поглед в снимката на Маргарит, висяща в рамка на стената.

Беше настанало време да се заеме с делото отново. Време да излезе сред открития свят и се опита да довърши поне част от незавършеното от Маргарит.

Кас знаеше много добре към кого да се обърне.

Лара винаги щеше да помни страхът и паниката в този следобед с Ник. Бяха само на няколко минути разстояние от къщата, когато експлозиите започнаха.

— Какво става? — попита тя уплашена. Долиташе звук като продължителен грохот от гръмотевици.

— Исусе Христе! — изкрещя Ник на шофьора. — Размърдай тая шибана кола!

Когато приближиха, видяха как от къщата излизат дим и пламъци.

— Спри! — изкомандва енергично Ник. — Завий обратно и върни дамата на летището. Бързо. Придружавай я докато се качи на самолет.

Ник скочи от колата и се затича към къщата. Когато се приближи достатъчно близо, видя, че всичко се е превърнало в ужасен кошмар.

— Ник! — извика Лара след него. — Пази се. Ох, господи! Внимавай!

Но той не я чуваше, беше изчезнал сред пушеците. Шофьорът обърна колата и тръгна бързо в обратна посока.

— Ник — продължи да вика тя напразно през отворения прозорец. — Ох, Ник, обичам те!

Шофьорът изпълни указанията на Ник. Откара я на летището и я изпрати до самолета за Ню Йорк. Лара беше просто онемяла и нямаше сили да се противопостави.

Когато пристигна, отиде право в апартамента на Кас. Там вече беше Рио.

— Видя ли новините по телевизията? — попита Кас.

Лара задържа дъха си в напрегнато очакване и попита:

— Какво точно е станало? — Разбра, че е нещо ужасно.

— Дъки спечели — рече Рио с безстрастен глас. — Подпалил е и е унищожил резиденцията на Басалино. Всички са измрели. С един замах сложи край на усилията ни.

— Умрели? — попита Лара с отпаднал глас. — Откъде знаеш?

— Цялата телевизия го приказва — каза мрачно Кас. — Никой не се е отървал. Къщата била обградена от експлозиви. Смъртен капан.

Не след дълго пристигна Дъки. Пушеше огромна пура. Усмихна се на всеки.

— Трябва да празнуваме — каза той триумфиращо. — Стана по моя начин.

— Твоят начин — повтори последните му думи Рио с глас, изпълнен с отвращение. — Ще ме накараш да повърна.

— Най-важни са резултатите — наду се той. — Само това има значение.

— Гадно копеле, звяр! — сподавено рече Лара, едва удържайки сълзите си.

Той дръпна от пурата и издиша спокойно кълбо дим.

— Защо не ме наречеш черно копеле? Не наричат ли хората така тези като теб?

— Ти нямаш никакво съзнание.

— А-а, а ти май имаш? Да наебеш тип е окей, но ако ни свърши някаква работа. Но моят начин именно свърши работата.

— Твоят начин е умишлено убийство — подчерта Рио.

— Те убиха Маргарит точно така — контрира я той.

— А всичките тези невинни хора… — въздъхна Кас.

— Заеби тия работи, момиче — рече Дъки. — Маргарит струваше колкото всичките тях по десет пъти. И нека да ви кажа това-онова от живота — няма никой невинен, забъркан с Басалино.

Кас поклати отрицателно глава:

— Нищо не разбираш май, а? Маргарит нямаше да одобри нито една твоя стъпка. Всичко, което тя искаше, беше нейната мисия да се осъществи.

— Осъзнай се, Кас — рече Дъки. — Аз исках отмъщение. И аз го получих. Всички ония копелета Басалиновци са мъртви. Всяка гадина от тях.

— Откъде знаеш? — попита Лара с равен глас.

— Знам, защото аз се погрижих за това, захарче. Погрижих се за това добре.

Лара се върна в апартамента си. Ник беше мъртъв, мислеше си тя, и плачеше без да спре.

Не й останаха сълзи. Защо не го предупреди навреме? Вината беше изцяло нейна.

Не знаеше какво да направи. Всичко изглеждаше толкова безнадеждно.

Когато телефонът й звънна, отначало помисли да не вдига слушалката. Предположи, че е принц Алфредо и не можеше да се оправи с него сега.

След четвъртото звънене промени решението си и вдигна слушалката.

— Ало — каза тя с отпаднал глас.

— Принцесо? Самата ти ли си? Благодари на бога, че се измъкна навреме.

За миг бе завладяна от облекчение и радост:

— Ник! Ти си жив!

— Просто не мога да разговарям. Тук е страшна бъркотия. Сега съм с ченгетата. Исусе, Лара… майка ми, баща ми… цялото ми семейство… — започна да се задавя от вълнение и сълзи.

— Нека дойда веднага при теб със самолет. Искам да съм с теб.

— Не. Утре аз ще ти се обадя. Просто ме чакай, любима моя. Ти си всичко за мен.

— Ник… Имам толкова много неща да ти казвам…