Луиз Бегшоу: Нежна завист

— Не се ли досещаш?

Гледаше ме някак странно.

— Господи! Не ми казвай, че излизаш със Снежанка.

— Разбира се, че не, глупачке — нежно прошепна Том. — Надявам се да излизам с теб, Алекс, стига да се съгласиш.

След тези думи припряно ме притегли към себе си и ме целуна, въпреки пламналото ми лице и сополивия ми нос.

Навярно очаквате да кажа, че не се е получило. Че сме се смущавали. Нормално е, поне първия път, нали? Изведнъж се запитваш дали дъхът ти е свеж и дали ще те вземе за развратница, ако отвърнеш на френската му целувка или захапеш устната му малко по-силно. Но това, което се случи всъщност, не може да се опише с думи.

Целувката му ме замая и напълно забравих за състоянието на носа и фон дьо тена си. Не можех да мисля за дъха си, за тлъстините на задника си и евтиния сутиен, чиято презрамка се подаваше през деколтето ми. Мислех единствено за Том и неустоимите му, леко напукани устни, които всмукваха моите. Целуваше ме така страстно и настойчиво, че ме накара да се почувствам красива и желана. В зърната ми нахлу кръв. Станаха твърди и чувствителни и изпъкнаха под ризата. Усетих топлина между бедрата си, която се разпростря по кожата на цялото ми тяло като вълни по водна повърхност, когато падне камъче. Устните ни ставаха все по-трескави и ненаситни, а когато неговите се откъснаха от моите, не съжалявах, защото обходиха цялото ми лице, затвориха очите ми, докоснаха върха на носа ми и се плъзнаха надолу към брадичката ми. Обсипаха шията и меката част на ушите ми с нежни целувки, от които ми се зави свят и ме завладя неудържим копнеж.

— Извинявай, Алекс — задъхано прошепна Том и се отдръпна от мен. — Не можах да се сдържа.

— Но аз го исках — отвърнах.

Изглеждаше смаян. На лицето му се изписа радост и изненада.

— Мислех, че ме мразиш — каза той.

Не можех да говоря и само поклатих глава.

— Алекс! На сватбата се държах като кръгъл идиот. Само при мисълта за връзката ти с онзи негодник Шеймъс ми се повдигаше. Разбрах, че ти е налетял, но бях толкова наранен, че просто избухнах. Не можех да се овладея, исках да ти го върна, да страдаш колкото мен.

— О, Том, толкова съжалявам, насърчавах Снежанка…

— Нищо подобно. Алекс, ти си твърде невинна, за да прозреш истинската й същност. Вината е изцяло моя. На мен всичко ми бе ясно от самото начало… реших, че е по-добре да постъпя като джентълмен и да запазя тайната й, за да не й попреча да изгради нов живот. Ако бях действал, нямаше да се случи. Бях твърде боязлив и се опитах да обвиня теб, а после толкова съжалявах за това, което ти причиних, че не знаех какво да правя със себе си. — Дълбоко си пое дъх. — Постъпих като ужасен гадняр.

— Не, не е така! — възразих.

— Напротив — каза Том. Изглеждаше истински засрамен. — Аз… използвах сестра ти. Е, не беше толкова долно. Казвах си, че е привлекателна и красива, което никой не може да отрече — припряно заговори той, но с тон на човек, който не я намира за такава, — и че щом нямам никакъв шанс с теб, мога да опитам късмета си с Гейл. — Вяло прокара едрата си ръка през косите си. — Скоро разбрах, че нещата няма да потръгнат. Толкова сме различни. Вкусовете ни са различни. Не се смеехме на едни и същи неща и просто нямаше искра. Опитвах се да прикривам чувствата си, като й купувах все по-скъпи подаръци, но истината бе… отказвах да я призная и пред себе си… че излизах с нея, за да имам поводи да се виждам с теб. Отбивах се в апартамента ви при всяка възможност. Бях отчаян, когато се скарахте и тя се изнесе. Знаех, че трябва да сложа край, но ми хрумна първо да се опитам да те убедя да се срещаме като приятели. Онази вечер в галерията взех окончателно решение. Ти беше толкова уплашена и смешна, изглеждаше прекрасно, а когато бе гола…

— Мокра — поправих го.

— Е, добре, мокра… имаш най-прелестното тяло, което съм виждал.

— А Гейл?

— Гейл? — промърмори той. — Алекс, никога не съм я виждал гола. Съжалявам, но сестра ти ми се струва твърде слаба. Не че искам да я обидя.

«О, никой не би ти се разсърдил».

— Вечерта, когато й казах, че скъсвам с нея, тя го прие доста тежко. Боях се, че ще ме упрекваш, защото имаш пълното право.

— Това ли искаше да ми кажеш?

— Да. — Сви рамене. — Но ти отказа да ме изслушаш и предположих, че някой вече ти е казал и си ми толкова ядосана, че затова избяга.

Глуповато се захилих. Исках да му се усмихна нежно, но не можах да скрия радостта, която ме обзе. Бях се чувствала толкова щастлива само веднъж в живота си, като дете, когато очаквах коледната утрин с такова нетърпение, че не мигнах през цялата нощ.