Кейт Куин - Дъщерите на Рим

— Тя е модерна съпруга. — Пизон й подаде ръка да слезе от носилката. — Класическите вече са малцинство, скъпа.

Той се усмихна. Корнелия стисна дланта му, а той я поведе край мъждукащите факли в двора. В повечето домове робите вече дремеха, облегнати по стените, но робите на Корнелия будуваха, готови да поемат мантиите им и да им донесат стоплено вино. Треперливи пламъци осветяваха бюстовете на предците им в нишите в дългия коридор. По едната стена се редяха прадедите на Пизон — чак до Помпей Магнус и Маркус Крас. На отсрещната бяха предшествениците на Корнелия, започвайки от родоначалника на клана Корнелий, потомък на етруските. Последният бюст представяше изсеченото лице на Пизон, който чудатият баща на Диана беше изваял като сватбен подарък. «Устните са прекадено присвити», помисли си Корнелия.

— Лолия е от новите съпруги — повтори Пизон, обгръщайки я през кръста, понеже робите вече се бяха оттеглили от спалнята им. — Аз съм щастлив с моята Корнелия.

Корнелия се усмихна леко, колебливо. Лолия беше непостоянна жена, суетна, лекомислена и вятърничава. Ала боговете я бяха дарили с дете. Малката Флавия Домицила — тригодишна и красива като слънчев лъч, — която Корнелия отнесе в спалнята й, когато заспа в разгара на сватбеното пиршество.

При това братовчедка й дори не искаше Флавия.

— Толкова внимавах — оплака й се тя, когато откри, че е бременна. — Как, в името на боговете, се е случило? Кой знае дали е на Тит или не? Надявам се да прилича на него…

При тези думи Корнелия си прехапа яростно езика.

Говореха как преди много години попитали друга Корнелия от рода защо не носи бижута, а тя събрала децата си около себе си и казала, че нейните синове са бижутата й.

«И аз не се кича с украшения.» Корнелия разкопча огърлицата от топази и започна да се съблича. «Защо тогава нямам синове?»

— Марсела! — просъска снаха й Тулия, когато влязоха в къщата. — На такива тържества не бива да витаеш из облаците. Чу съпругата на сенатор Летул едва на третия път, когато се опита да те заговори.

— Сенатор Летул ми помага много — намеси се неодобрително братът на Марсела, Гай. — Подкрепя предложението ми за новия акведукт…

— … трябва да съблюдаваш семейния си дълг на такива събития. — Тулия подхвърли мантията си на суетящия се край тях роб, нареди да запалят лампите и се намръщи на Гай, че поръча да донесат вино — всичко наведнъж, без да прекъсва потока от порицания. — Присъстват много влиятелни хора, от които зависи кариерата на брат ти. Дължиш му го… Гай, не прекалявай с виното! При всяка възможност трябва да му съдействаш. Да не говорим за съпруга ти. В Иудея е, но ти можеш да работиш за него. Защо не дадеш вечеря в негова чест? Дядото на Лолия непрекъснато организира приемите на Пизон в замяна на малко помощ относно търговските закони в Сената…

— В замяна на което вие всички го презирате — отвърна Марсела. — Колко благородно от ваша страна!

— Хайде, хайде… — подхвана Гай, но откакто се бе оженил за Тулия, не му се отдаваше да довърши нито едно изречение.

— Не се заяждай, Марсела. — Сандалите на Тулия затропаха по мозайката. — Загрижена съм единствено за интересите на семейството.

— Член си на семейството едва от десет месеца — уточни Марсела. — Е, изглеждат като десет години или десет века…

Излезе от стаята, преди противната й снаха да измисли отговор.

Фамилното имение на семейство Корнелий беше мрачно, внушително и значително обновено през последните няколко години, благодарение на паричния приток от дядото на Лолия. «Макар повечето членове на семейството да си затварят очите за този факт.»

В красивата къща всяка ваза и всеки орнамент нашепваха за отминали славни времена и за стотици потомци на рода, кръстосвали безгрижно коридорите й. Тулия съсипа градината с крещящите си делфиниуми в избождащи очите цветове. Наслага безвкусни статуи на нимфи навсякъде, но не успя да помрачи красотата на имението.

«Но този дом не е мой.» Вече не. Макар и омъжена, Марсела така и не се сдоби със собствена къща. «Задържам се в Рим по-малко от четири месеца», сви рамене съпругът й Луций Елий Ламия след сватбата. «Защо да харчим пари за скъпо домакинство? Ще се установим при твоето семейство, докато получа подобаващ пост в града.» Постът в града обаче някак си не се материализира през четирите години брачен живот и Марсела така и не напусна дома, в който отрасна.

Не че имаше значение — поне докато баща й беше жив. Той беше твърде погълнат да шества с легионите си из Галия, за да се интересува от нея, а Гай беше твърде зает да се опитва да следва примера му, та Марсела се разпореждаше с домакинството, както намери за добре. Нерон обаче се лиши от услугите на баща й и семейството преживя трудни времена — докато Гай, понастоящем пълноправен глава на фамилията, не се ожени за богатата и влиятелна Тулия. А после…