Кейт Куин - Дъщерите на Рим

Галба поздрави с обичайния си лаещ глас, махна раздразнено към гостите да подновят веселбата, а Корнелия се изправи и си запроправя развълнувано път през тълпата към единствената фигура от новодошлите, която имаше значение.

— Пизон!

— Скъпа моя! — усмихна й се той. Беше самият Луций Калпурний Пизон, неин съпруг от осем години. Избраха й го, когато беше на шестнайсет, и никога не пожела друг. — Изглеждаш прекрасно!

— Той каза ли нещо? — Корнелия сниши глас, докато Галба издаваше кресливи заповеди на преторианците, а група танцьори, накичени със звънчета и мъниста, се залюшкаха из стаята да забавляват гостите. — Императорът?

— Още не.

— Сигурна съм, че ще е скоро.

Зад лаконичните фрази отекваше шумно неизреченото: «Денят, когато Галба ще те посочи за наследник.»

Кого другиго да избере? Мъж на седемдесет и една години се нуждае от наследник — колкото по-рано, толкова по-добре — а нима има по-подходящ от изискания му, сериозен племенник? От Луций Калпурний Пизон с аристократичното му потекло и безупречна кариера в служба на Империята? Всички знаеха, че Пизон ще бъде избраникът.

В цял Рим нямаше по-красив кандидат за император. Корнелия се взря в съпруга си — висок и строен, със сериозни черти, които грейваха, когато се усмихнеше, и с очи, които никога не се отместваха, когато другите търсеха убежище. Веднъж император Нерон се бе усъмнил в този прям поглед и бе заплашил да заточи съпруга й в Капри или дори в Пандетария, където малцина оцеляваха, ала Пизон не отклони очи и Нерон насочи страховете си към другиго.

— Изглеждаш много умислена — усмихна се Пизон.

Корнелия вдигна ръка да приглади кичур от тъмните му коси.

— Спомних си нашата сватба.

— Толкова сериозна ли ти се стори?

В тъмните му очи просветнаха искрици.

— Е, приех я на сериозно. — Корнелия поклати глава към Лолия, която се заливаше в смях на канапето и напълно пренебрегваше поредния си съпруг. — Пизон, позволи ми да те представя на новия префект* на Преторианската стража. Не пропускай да го попиташ за назначението на сина му в легионите, много се гордее с него…

[* Префект — в общ смисъл — ръководен представител. — Б.пр.]

Корнелия също се изпълни с гордост, наблюдавайки съпруга си с крайчеца на окото, докато си проправяха път през множеството. Усмихваше се и кимаше, вдигнал с една ръка чашата, готова за наздравица, а другата — готова да потупа по рамото колега или да стисне десницата на нов познат. Сдържан, учтив, елегантен… царствен…

Тя го запозна с новия префект, усмихна се и се оттегли с поклон, както подобава на достопочтена съпруга, когато мъжете заговорят за политика. Император Галба остана на пиршеството само няколко минути, изпепели с още един укоризнен поглед разточителната зала и я напусна също тъй ненадейно, както се появи.

— Слава богу! — изкикоти се Лолия твърде шумно, докато преторианците се изнизваха след него. — Ама че кисело лице! Нерон беше смахнат, но поне излъчваше обаяние.

— А Лолия е глупачка, но е права — промърмори Марсела в ухото на Корнелия.

— Не е. Галба се слави с блестяща кариера.

— Кисел старец с евтин вкус — уточни Марсела под прикритието на белобрадия оратор, който подхвана наново мелодична гръцка строфа. — Спестовната му политика…

— Нерон изпразни хазната. Трябва да сме доволни, че някой се опитва да я напълни отново.

— Е, така няма да си спечели приятели. Но ще ти направи услуга, разбира се. Когато Галба умре, а на тази възраст едва ли ще е след много време, всички ще посрещнат твоя Пизон като божество.

— Млъкни, Марсела!

— Вярно е, Корнелия. Винаги говоря истината, поне пред сестра си. — Марсела вдигна чашата си. — Или по-скоро на бъдещата императрица?

— Не го изричай гласно…

_Императрица…_

Многозначителната усмивка на Марсела я смути. Корнелия никога не успяваше да заблуди по-малката си сестра. Макар един от всеки двама да предполагаше, че Марсела е по-голямата — с половин лакът по-висока и стройна като храмова колона; колона от студен син лед, увенчана с кестенява коса и със спокойно, изваяно лице. «Далеч по-царствена от мен. О, защо не съм взела нейния нос?»

— Отиди да поговориш с Цезоний Фругий, Марсела. Благоразположен е към съпруга ти, май заедно са били трибуни в Дванайсетия легион. Сигурна съм, че можеш да направиш нещо за Луций, за кариерата му…

— Кариерата на Луций си е негова работа — сви рамене Марсела. — На мен ми е по-забавно да те гледам как обработваш залата.