Кейт Куин - Дъщерите на Рим

Ноември отминаваше под знака на ветрове и водопади от сухи листа. И на Луди Плебии, народните игри. Игрите не вълнуваха Корнелия, но дни наред Диана говореше само за тях.

— Няма да е истински фестивал — жалваше се тя. — На Галба му се свиди да отпусне щедри награди и колесничарите ще си пазят конете за състезанията на Сатурналиите*.

[* Сатурналии — празник на 17 декември в чест на бог Сатурн. — Б.пр.]

— Дори любимите ти Червени? — не се стърпя Корнелия да я подразни.

— Червените не се състезават за пари — отсече Диана, — а за слава. Ще дойдеш, нали?

— Предпочитам конната надпревара пред умиращите гладиатори.

Корнелия ненавиждаше гладиаторските битки. Призляваше й при вида на многобройната публика — при това и зрители от добри семейства, не само плебеи, — жадна за кръв. От друга страна, състезанията с колесници вече не бяха мудните обиколки от детството й. Император Нерон беше луд по надбягванията — или просто луд — и макар да не одобряваше разточителството му, Корнелия признаваше, че резултатът е забележителен. Сега Циркус Максимус беше внушителна арена с венци от палмови листа за победителите, с централен подиум с пищни дърворезби и златни делфини, свеждащи носове при всяка от седемте обиколки. Място, което си струва да видиш и където си струва да те видят. А кого друг да види Рим, ако не съпруга й?

— Господарке — дотича задъхана прислужница и се просна върху сините плочки в преддверието. — Виното е доставено в ложата ви в Циркус Максимус.

— Както ви заръчах ли го затоплихте? Миналия път беше вряло… Дядото на Лолия ми подбра най-доброто от избите си специално за случая — обясни Корнелия на Пизон — фалернско, аминейско, номентанско…

— На потеклото му подобава да пие само обикновена бира — изкриви лице Пизон. — Вулгарен е като Хадес.

— О, съвсем не. Има изискан вкус. Именията на приятелите и роднините ни не могат да се мерят с къщата му, нито с колекцията му от статуи, нито с винарската му изба.

— Да, точно това имах предвид. Освободените роби трябва да живеят скромно, както изисква положението им. Не бива да надскачат потеклото си.

— Е, той ни помага много — промърмори Корнелия.

Меко казано. Дядото на Лолия раздаваше щедро подаръци и безспорно им оказваше неоценимо съдействие в други сфери. Под подозрителния поглед на Нерон и дори на предшественика му Клавдий семейството на Пизон преживя тежки времена — Корнелия и Пизон нямаше да успеят да запазят дома и фамилните си ценности без неговите своевременни заеми…

— Все пак не му подобава — намръщи се Пизон и Корнелия смени тактично темата.

Знаеше, че съпругът й обича всички да заемат отредените им места — патрициите с добра кръв и от добър род — в Сената, еквитите да им служат, плебеите — да служат на тях, а освободените роби да показват, че съзнават положението си в живота. Освободените роби, богати като Мидас, които раздават заеми, нямаха място в систематичния възглед на Пизон за Рим. Корнелия го потупа ведро по ръката и се обърна към прислужниците:

— Леда, Зоя, подредихте ли бръшляна и орхидеите в ложата, както ви показах?

— Да, господарке.

Още призори Корнелия отведе робините си в мраморната ложа на семейство Корнелий в Циркус Максимус, разположена високо над трибуните със зашеметяваща гледка към острия завой на пистата долу. Прислугата заравняваше пясъка по арената, а бледи слънчеви потоци обливаха едва горния край на трибуните, когато Корнелия започна да раздава заповеди на робите. Цветя, гирлянди от бръшлян, сребърни подноси и златни чаши за вино — беше решена да възнагради гостите си с повече от хубава гледка. Щеше да ги зарадва със зашумяна беседка — последен летен повей в бледосиния есенен хлад. Остави робите да прелитат из ложата като пчели, а тя се втурна обратно към дома с разрошени коси и порозовяло от вълнение лице, за да подготви и себе си, и съпруга си за внушителната им поява пред обществото.

— Какъв генерал си, мила моя! — възкликна Пизон, докато Корнелия наместваше диплите на тогата му над раменете. Не се приведе да я целуне, разбира се, не и пред робите, ала очите му грейнаха одобрително. — При това красив генерал.

— Де да не се налагаше да нося червено! — проплака Корнелия и сведе поглед към тъмночервената роба, поръбена с черни кехлибари. — Диана се закле да се държи прилично днес, ако сложа червено в чест на безценния й отбор. Не ми отива много. Защо не подкрепя Зелените?

— Глупости, червеното ти стои прекрасно. Поседни, скъпа, тичаш от ранни зори.