Кейт Куин - Дъщерите на Рим

— Искам всичко да е както трябва. Все пак и императорът навярно ще се отбие.

— Съмнявам се. Не харесва фестивалите.

— Но харесва теб — Корнелия се протегна и приглади непокорния кичур коса на съпруга си. — Може би ще го оповести днес.

— Защо днес?

— Напоследък си спечели доста неприятели с новите данъци…

Всички в Рим знаеха, че суровите ковчежници на Галба са погнали позлатените лентяи от двора на Нерон и са им отнели и последния грош, отмъкнат от хазната. Мнозина недоволстваха, разбира се, че сбръчканите, алчни ръце на Галба прибират къщите, скъпоценностите, робите и земите им, но Корнелия не възразяваше. Всички знаеха, че Нерон е изпразнил хазната. Никой ли не се замисляше, че ще удари часът за равносметка?

Хората обаче роптаеха. Галба трябваше да ги успокои, да им предостави нова тема за обсъждане.

Императорски наследник например. Млад, красив, способен и енергичен наследник.

— Изглеждаш много представителен, Пизон. Много изискан. Много царствен. Да тръгваме ли?

Излязоха на огрените от ослепителното слънце стъпала. Пизон вдигна ръка да докарат носилката, а Корнелия скри лице под слънчобрана.

Откъм слънчевата пелена долетя мъжки глас:

— Сенатор Луций Калпурний Пизон Лициниан?

Корнелия примигна и видя застаналия пред стъпалата войник.

Войник в пълно снаряжение и с шлем с червени пера. Зад него чакаха половин дузина стражи.

— Да? — гласът на Пизон прозвуча по-остро.

— Центурион* Друсус Семпроний Денсус от Преторианската стража. — Мъжът пристъпи напред и стегнато отдаде чест. — Императорът ми възложи честта да ви служа като ескорт и телохранител. На вашите заповеди, сенаторе.

[* Центурион — в Древния Рим — стотник, началник на центурия, войскова част от 60 до 100 души. — Б.пр.]

Преторианската стража. Подчинена само на императора. Или на членове на императорското семейство.

«На вашите заповеди.»

Корнелия усети как по лицето й се разлива усмивка, но я прикри зад маска от цялото равнодушие, което успя да събере. Пизон изглеждаше невъзмутим като сфинкс — сякаш императорските стражи са го сподиряли по петите, откакто се помни. Корнелия едва не се пръсна от гордост.

— Благодаря, центурионе — чу Пизон да казва. — Ще се радваме да ни придружите до Циркус Максимус.

— Сенаторе!

Центурионът отдаде отново чест и преторианците се строиха зад носилката. Пизон кимна на центуриона, че е свободен, но Корнелия се спусна по стълбите.

— Друсус Семпроний Денсус ли казахте?

— Да.

Той свали шлема и се поклони, а Корнелия зърна по-млад мъж, отколкото очакваше, с буйни кестеняви къдрици въпреки късата подстрижка. Изглеждаше набит и широкоплещест в униформата, но не беше висок. Обикновено тя накланяше глава назад, за да срещне очите на съпруга си, а на ръст центурионът беше почти колкото нея.

Корнелия му протегна усмихнато ръка.

— Приветствам ви с радост, центурионе. И ви поверявам грижата за съпруга си.

— Гарантирам с живота си, домина*.

[* Домина — обръщение към патрицианка — Б.пр.]

Центурионът склони глава над ръката й. Усети загрубелите му пръсти. Загрубели от императорския меч, който сега принадлежеше на нея и на Пизон.

Корнелия забеляза израженията на гостите си, когато с Пизон влязоха в ложата позакъснели, но тъкмо навреме за втората надпревара. Видя как очите им оценяват цветята, виното, преторианците и… съпруга й.

Сега поклоните бяха по-дълбоки. Усмивките — по-любезни. Гласовете — обагрени със страхопочитание.

«Ще стане», удивено си помисли Корнелия, проправяйки си път с кимане и усмивки през тълпата доброжелатели. «Наистина. Съпругът ми ще бъде императорски наследник.»

Махна на прислужницата си да застане до нея със слънчобрана. Дори чипоноса и с трапчинки, съпругата на принца на Рим не можеше да си позволи слънчев загар.

* * *

Семейството изнасяше вихрен спектакъл. Братовчеди, които Марсела не беше виждала от години, влитаха в ложата на Корнелий, дочули мълвата за височайшето благоразположение към Пизон. Той изглеждаше доволен и малко замаян, а окото на Корнелия, разбира се, не трепваше, сякаш цял живот са я охранявали преторианци. Тулия измери с презрителен поглед столовете от разноцветно дърво и украсените с гирлянди маси и изсумтя:

— Прекалила е с орхидеите… щях да й кажа, че бръшлянът и розите са по-подходящи за есента…

— Ако те беше попитала — отвърна Марсела на снаха си. — А защо да иска съвет от теб? Засенчва те без ничия помощ.