Лорън Донър: Брон

Бека Оберто изгледа баща си и устоя на изкушението да изкрещи.

— Какво?

— Трябва да се преместиш при мен — сви рамене Тим. — След по-малко от час един мъж ще се настани в къщата ти. Застлах старото ти легло с чисти чаршафи.

— Не! — Младата жена яростно поклати глава и се облегна на колата си. Той току-що й бе заявил, че е дал съгласието си на някакъв човек да се нанесе в дома й, но къщата си беше нейна. — Не може просто да ми заповядаш да живея с теб или да даваш разрешение на някой да се настанява в дома ми. Дядо завеща голямата къща на теб, а тази за гости на мен. Непознатият е твой приятел, така че го покани в твоя дом.

— Не става. Той е, ъ-ъ, различен. Има нужда от собствено пространство, Ребека.

— Аз също. Не ме интересува колко е различен и в каква ситуация се намира. Няма да получи моя дом. Обичам те много, но съм на двадесет и девет, вдовица, и твърде възрастна, за да живея отново с баща си. — Тя си пое въздух. — Плюс това, ти ме побъркваш. Отнасяш се с мен сякаш съм десетгодишна, а и живея самостоятелно твърде отдавна, за да се върна отново към това. Няма начин, по дяволите. Достатъчно ясна ли съм? Дай му старата ми стая.

Тим Оберто се размърда и премести тежестта си върху другия крак.

— Той е Нов вид, Ребека. Има нужда от собствено пространство и за него ще бъде проблем близостта на главната къща до улицата. Казаха ми, че се нуждае от тихо място, иначе шумът от трафика ще го държи буден. Къщата за гости е чак в задната част на имота, а всичките дървета около нея я изолират достатъчно. На него ще му хареса. Обещах на НСО, че ще осигуря на техния представител безопасно и тихо пребиваване. За тази цел твоят дом е перфектен. Няма да е за дълго. Моля те!

Смаяна, Бека само изгледа баща си. Той оглавяваше някаква тайна оперативна група, която пряко работеше с организацията на Новите видове — НСО за по-кратко. Тя никога не се бе запознавала с Нов вид, но бе виждала някои от тях по телевизията и на снимки във вестниците. Баща й се опитваше да я държи настрана от работата си и тя предполагаше, че може би е опасна. Той бе работил за военните в продължение на двадесет и пет години, оттеглил се бе преди близо две и бе пристрастен към адреналина. Живееше, за да стрелят по него или той да стреля, по дяволите. Сега намираше и спасяваше Нови видове, които все още държаха в плен. Това бе всичко, което знаеше.

— Защо един от тях трябва да идва тук? Всички те живеят в Хоумленд или на север в Резервата. Не съм глупава, татко. Чета вестници и никой от тях не живее извън портите. Би било твърде опасно с всички малоумници, които ги преследват.

— Не е нужно да ти обяснявам, бебчо — намръщи се Тим.

— Ще трябва да го направиш, ако искаш да оставя един непознат да се настани в дома ми за известно време.

— Добре — отвърна баща й и изруга. — Спомняш ли си Джеси Дюпре?

— Лудата червенокоска? Разбира се. Тя е единствената жена в групата ти, виждала съм я няколко пъти, когато се събирахте на по чашка за сплотяване на колектива. Но какво общо има тя с този тип, който иска да живее в дома ми?

— Тя бе ранена по време на работа и трябваше да бъде заменена. НСО предложи един от техните хора да заеме мястото й. Джеси осъществяваше първия контакт, когато открием пленен Нов вид — жив затворник. Смятахме — аз мисля — че след като Джеси няма да е в екипа, по-добре някой от Видовете да поеме тази задача. Работата е там, че той или трябва да живее тук, или всеки път, при мисия, да изпращаме единствения ни хеликоптер да го взема. Така ще губим средства и ресурси, които можем да спестим. А и ще ни е под ръка, когато имаме нужда от него и трябва да действаме бързо.

Бека се замисли върху цялата тази информация.

— Затворници? Наричате ги затворници?

— А ти как би ги нарекла? Работата ми е да откривам затворени Нови видове и да ги освобождавам. Те не са там, за да се забавляват или да си играят. Те са затворници и по принцип ние трябва да се бием, за да ги освободим. — Той отново прехвърли тежестта си. — Както и да е, сега, след като се запозна със ситуацията, очаквам да се включиш в плана ми. Отивам да се преоблека, докато ти си събереш багажа. Ще дойда след петнадесет минути, за да ти помогна да се пренесеш. Гостът трябва да пристигне до час. — Тим спря и присви очи. — Искам да стоиш далеч от него. Това е заповед, Ребека Мари Оберто.