Лорън Донър: Брон

— Ето защо мама те напусна, и защо все още си сам осем години след развода. — Бека беше ядосана. — Не ми казвай какво да правя! Аз съм зряла жена. Ти се оправяй с плана си. Мога да говоря с всеки, с когото си поискам, дори и да изляза с него. Не приемам заповеди от теб.

— Няма да го направиш. — Гласът му стана дълбок и строг. — Аз съм твой баща и ще изпълняваш това, което ти наредя. Вече казах!

Очите й се разшириха от почуда. Сложи стиснатите си в юмрук ръце на кръста.

— Леле! Така ли? Казал си вече? Имам спомени от тийнейджърските си години и двамата знаем, че не минаха толкова добре за теб. Измъквала съм се от къщи много пъти, когато не ми позволяваше да водя собствен живот. Не се получи тогава, няма да успееш и сега да постигнеш това, което искаш, по дяволите. Вече казах!

— Дявол да го вземе, Ребека Мари. Престани да се държиш като дете.

— Чуй ме, татко. Бях омъжена и оцелях след като погребах съпруга си. Пораснах. Вече не съм бебето, чиито памперси понякога си сменял в редките случаи, когато си бил у дома между войните, в които нямаше търпение да участваш. Не се отнасяй с мен, сякаш все още съм дете. Обичам те, но се кълна в Бог, че ще спра да говоря с теб, ако продължаваш с тези глупости. Не съм един от твоите войници, които скачат щом им свирнеш. Да, ти каза, но и аз казах. Приеми го!

— Все още си ми ядосана, че не бях много покрай теб, докато растеше? Работех.

— Но винаги доброволно! Не си мисли, че не знам, че винаги си избирал най-трудните мисии, които да те държат за най-дълго време далеч от дома, само защото с мама не се разбирахте. Ти почти не се прибираше. Не съм ти повече ядосана, тъй като пораснах и го преодолях. Това, което ме вбесява, е, че теб почти те нямаше вкъщи, за да ми казваш какво да правя като дете, така че, какво те кара да си мислиш, че може да постигнеш нещо с подобни глупости сега? На твое място бих размислила отново. Престани да ми казваш какво да правя, къде да живея и с кого да говоря.

— Той е Нов вид, Ребека. Научила си достатъчно за тях, за да разбереш защо не искам да си близо до госта ни. Били са заключени през целия им живот, използвали са ги за експерименти. Те са затворници, които са били подложени на психическо и емоционално малтретиране. Никой не може да бъде напълно здрав в главата след това. Всички те са огромни и са били тъпкани с какви ли не гадости. Гостът ни е наполовина човек, наполовина животно. Ти си добре изглеждащо момиче и той ще го забележи. Не те искам близо до него и това е заповед, която ще изпълниш. Не трябва да говориш, нито да излизаш с него.

Е, това беше. Бека се засмя.

— Не ми заповядвай! Все още не съм казала, че може да остане в къщата ми. Разбирам защо е необходимо, но това не означава, че имаш право да даваш дома ми под наем или да ме караш да се върна отново при теб. Няма да стане!

— Ще направиш каквото ти казвам!

Доброто й настроение изчезна.

— Това е. Приключих. Ето ти план, към който е по-добре да се придържаш. Приятелят ти може да се настани в моята стая за гости — имам две. Ще му дам тази, преди спалнята ми. Нямам желание да живея в дома ти, така че не бих принудила друг да го направи. Докато е тук, мога да говоря с него, ако поискам. По дяволите, дори мога да излизам с него. Ще правя каквото си искам и ти не можеш да направиш нищо срещу това.

— Какво искате да правите с мен? — Гласът зад нея беше като дълбоко ръмжене.

Бека се обърна и огледа изумена притежателя му. Той наистина бе висок, правата му черна коса падаше върху широките му рамене почти до кръста като тежка копринена завеса. Трябва да бе с тридесет сантиметра по-висок от нейните метър и шейсет и пет. Котешките му сини очи срещнаха шокирания й поглед. Скулите му бяха изпъкнали, носът по-плосък от нормалното, а пълните му устни извити предизвикателно. Като цяло, изглеждаше необичайно добре и беше наистина огромен мъж. Косата му бе секси, което би могло да бъде само бонус.

Кожата му бе със златист тен и можеше да се види много от нея, тъй като носеше силно изрязан червен потник, опънат върху широкия му гръден кош. Яки, мускулести ръце бяха изложени на показ пред преценяващия й поглед. Мъжът изглеждаше като културист или стриптийзьор. Бека веднага си го представи как се движи в такт с музика и стомахът й се сви. Определено би пъхнала няколко долара в слиповете му.

Погледът й се плъзна по стегната му талия, към черните панталони, които обгръщаха масивни бедра и дълги крака. Те бяха от типа панталони, които много от хората на баща й носеха и тя би го помислила за военен, ако не беше очевидният факт, че той е от Новите видове. Запита се дали баща й или член от екипа му бе избрал облеклото на този тип. О, да , реши тя, определено искам да видя как съблича дрехите си .