Лорън Донър - Брон

Очите му се присвиха и от гърлото му излезе тих звук. Това я изненада. Ако не бе сигурна щеше да си помислила, че той току-що тихо й е изръмжал. Разбира се, навярно бе чула погрешно, защото мъжът се държеше много любезно.

— Какво беше това?

— Прочистване на гърлото — обясни й тихо. — Извинявай. Значи трябва да си разменим леглата?

— Определено, освен ако не искаш краката ти да висят извън матрака.

— Тогава да ги разменим.

— Остави си чантата и ме последвай. Първо ще се уверим, че можеш да се побереш върху него. Ако не — съжалявам. Вероятно татко ще може да ти поръча по-дълго легло. — Тя излезе от стаята и го заведе до последната спалня, надолу по коридора. Влезе вътре и остана доволна, че бе оправила преди да отиде на работа — навик, формиран от това, че баща й е военен. — Ето. Мислиш ли, че ще успееш да се побереш?

Брон се втренчи в огромния матрак.

— Да. Благодаря ти.

Младата жена се усмихна развеселена от скованата му стойка, беше очевидно, че той се чувства неудобно в женствената й спалня.

— Може би първо искаш да легнеш, за да се увериш? Не ми се ще да ги местим, и след това да разберем, че не ти пасва.

Брон изрита обувките си и се качи върху матрака, без да каже нито дума. Леглото беше ниско, почти до пода. На пръв поглед му изглеждаше странно как ще лежи върху него, но след като изпъна гръб, краката му стигнаха почти до края. Ако легнеше малко по диагонал, щеше да спи много по-комфортно. Погледът му срещна нейния и той я дари със сексапилна усмивка.

По дяволите. Бека преглътна мъчително, помисли си колко невероятно привлекателен изглежда на фона на розовата й кувертюра. Червеникаворозовият оттенък го караше да изглежда сякаш по-мъжествен, ако това бе възможно. От гледката на това огромно, впечатляващо тяло, протегнато пред погледа й, й се прииска той да е без дрехи. В нея се надигна копнеж да се присъедини към него в леглото гола и стисна зъби, за да не въздъхне. Наистина се нуждаеше от секс, след като напълно непознат караше тялото й да се възбужда. Опита да бъде интимна с няколко мъже, с които бе излизала, но на края срещите й винаги завършваха с мисълта за покойния й съпруг Брадли, а чувството за вина я разяждаше отвътре. Но сега, когато вниманието й се насочи към тялото на мъжа, единственото, което я човъркаше, бе желанието да изпита здравината на новия си матрак с него.

— Чудесно.

Трябваше да си спомни, че той говори за размера на кревата, а не за стремежа й да му се нахвърли.

— Страхотно. Хайде да ги разменим.

Новия вид се претърколи грациозно и стана. Не им отне много време да разменят леглата. Когато приключиха, Бека погледна към кревата с кралски размери в стаята за гости. Беше някак прекалено голям за това пространство, но покрай матрака оставаше малка пътека, която позволяваше достъп до банята. Наведе се да свали чаршафите, искаше да му даде чисто спално бельо.

— Ще ти бъде доста тясно, но смятам, че може да се провираш без много усилия.

Брон изръмжа силно — един животински звук, който я изненада.

Бека извърна глава да погледне мъжа, само за да го намери на няколко крачки зад себе си, здраво стъпил на разкрачените си крака и с ръце, стиснати в юмруци от двете му страни. Прекрасните му очи бяха вперени в задника й, докато тя се навеждаше пред него. Спомни си последното изречение, което каза, засмя се и се изправи.

— Говорех за това, че можеш да минеш между леглото и стената, за да стигнеш до банята — усмихна се тя.

Брон срещна погледа й.

— А за какво друго би могла да говориш? — Повдигна вежди, скри ръце зад гърба си и зае отпусната стойка, която изглеждаше пресилена.

Младата жена се засмя.

— Не знаех, че си точно зад мен, когато го казах. Ти изръмжа, което ме накара да осъзная как точно са прозвучали думите ми и какво си си помислил. Предположих, че трябва да ти обясня за какво говоря, иначе това би прозвучало като покана за секс.

— Ти си много директна. — Очите му се присвиха.

— Да, така е. Оценявам това качество у хората. Спестява глупостите.

— И на мен ми харесва прямотата. В първия момент наистина го приех погрешно и мислено се съгласих с теб, че би било доста тясно. Ти си дребна. За секунда, докато се възхищавах на изваяното ти тяло, забравих защо никога няма да се докосна до човешка жена и изръмжах одобрително. Моят вид издава такива звуци, когато сме възбудени. Имаш хубава фигура. — Погледът му се насочи към гардероба в ъгъла. — Може ли да използвам гардероба и да подредя дрехите си в него?