Лорън Донър: Брон

— Вие сте пристигнали вече. — Тим Оберто не се опита да скрие раздразнението си. — Това е дъщеря ми, Ребека. Тя се изнася от къщата за гости, в която ще отседнете, докато сте тук. — Той пристъпи напред и подаде ръка. — Радвам се да ви видя отново.

— Аз съм Брон. — Погледът на огромния мъж се отмести от Бека, той пусна тъмносиния си брезентов сак на земята и се ръкува с баща й.

— Спомням си — изрече дрезгаво Тим. — Вие сте един от членовете на Съвета, запознахме се неотдавна по време на една среща. Не искам да бъда нахален, като се обръщам към вас по име, без първо да поискам разрешението ви. Не бях информиран дали сте си избрал фамилия.

— Не съм. Аз съм просто Брон.

Боже, това е той! Бека преглътна и пристъпи напред. Усмихна се на огромния мъж и реши, че е невероятно секси. Щеше да отнеме известно време докато свикне със странните му черти, но неговата привлекателност я плени. Подаде му ръка.

— Аз съм Бека Оберто. Приятно ми е да се запознаем.

Брон отново насочи вниманието си към нея и младата жена се взря в най-тъмните сини очи, които бе виждала. Те й напомняха за нощно небе, толкова тъмни, че дори и лек намек за синьо бе достатъчен, за да изглеждат ярки. Миглите му бяха изключително дълги и черни, също като косата. Котешката форма на очите му бе екзотична и красива. Бека бе толкова заета да изучава чертите му, че не забеляза, че нещо не е наред, докато той не се усмихна. Весело пламъче заигра в очите му, преди да погледне надолу.

Тя проследи погледа му и бузите й пламнаха. Беше забравила, че трябва да си стиснат ръцете, прекалено увлечена да го зяпа. Младата жена избухна в смях, хвана огромната му длан, като отбеляза колко топла е кожата му и почувства грубата й повърхност и мазолите по пръстите му. Погледът й улови неговия, докато се здрависваха.

— Извинявайте. Очите ви са невероятни.

Усмивката му се разшири.

— Да разбирам ли, че аз съм първият Нов вид, който срещате? Вие като че ли сте… очарована.

— Да, и да, очарована съм. Имате най-красивите очи, които някога съм виждала. — Въздържа се да не се намръщи, осъзна, че може би звучи идиотски, беше споменала два пъти очите му.

Захвата му върху ръката й се затегна, пръстите му обвиха цялата й китка и някаква непозната емоция проблесна в очите му.

— Благодаря ви, че го казахте.

— Може да я пуснете вече — процеди баща й през зъби. — Би трябвало да се здрависате, а не да се държите за ръце.

Бека се разсмя и освободи ръката на мъжа.

— Съжалявам. — Тя отстъпи крачка назад, като продължаваше да се взира в очите му. Не беше в състояние да откъсне поглед от тях.

— Няма проблем. Радвам се, че не ви плаша. Някои човешки жени са ужасени, когато ни срещнат, или замръзват на място и просто се втренчват.

Тя се бе втренчила. Мамка му! Усмихна се леко.

— Признавам си, виновна съм. Съжалявам. — Насили се да погледне баща си. Той изглеждаше вбесен, когато й отвърна с поглед.

— Иди си събери нещата и се премести в старата си стая веднага, Ребека.

Усмивката й се стопи.

— Татко, престани. Не съм на десет. Нека да не си крещим пред господин Брон. Първото му впечатление от нас няма да е добро, нали така? Трябва поне да му дадем възможност да се настани, преди да осъзнае, че сме семейство, което не функционира нормално.

— Налага се да се преместиш заради мен? — Гласът на Брон прозвуча объркано.

— Това не е проблем — увери го Тим, малко по-спокойно. — Къщата за гости, която е собственост на дъщеря ми, се намира в задната част на имота и е отдалечена от уличното движение. Има много дървета и е по-тихо. Заредил съм хранителни продукти и знам, че някой попита за размера на дрехите ви. Новата ви униформа ще бъде тук до няколко часа. За днес не е планирано нищо, тъй като искаме да ви дадем време да разопаковате багажа и да се приспособите към новите жилищни помещения, преди да започнете работа. Ще идвате с мен всеки ден. Ще ви вземам сутрин в осем. В случай че имате някакви въпроси или нужда от помощ, ще ви дам номера на мобилния си телефон.

— Чудесно — кимна Брон. — Благодаря, но съм сигурен, че ще се справя.

Тим посочи с пръст към голямата къща.

— Може да дойдете вкъщи с мен, докато дъщеря ми отиде да си опакова нещата. Не би трябвало да й отнеме много време.

Бека се обърна към баща си и го изгледа.

— Имам по-добра идея. Ще заведа господин Брон до къщата за гости и ще го разведа да разгледа наоколо. Може да започне веднага да се нанася в стаята ми за гости.