Лорън Донър: Брон

— Сега, Ребека…

Гърбът й се стегна, когато усети, че е на път да избухне, знаеше, че ще започнат да спорят отново, но мобилният му иззвъня. Спасена от звънеца. Въздъхна облекчено, когато баща й извади телефона от джоба, погледна към дисплея да види кой се обажда и тихо изруга.

— От работата е.

Бека му махна с ръка, цялото напрежение я напусна.

— Чао. Зная, че трябва бързо да отговориш. Строго секретни глупости и всякакви неща, които не бива да чуваме, че казваш на някого. — Обърна се и се усмихна на Брон. — Да тръгваме. Ще те разведа наоколо и ще ти покажа коя стая ще бъде твоя.

Младият мъж се поколеба, преди да се наведе и да вдигне брезентовия си сак.

— Благодаря. Оценявам помощта ти. Моля те, наричай ме Брон. Аз не съм господин.

Бека се усмихна на учтивите му маниери, докато вървеше надолу по пътеката, а той я следваше по петите. Баща й искаше да я накара да повярва, че мъжът е опасен, но тя ни най-малко не се чувстваше застрашена. Поведе го през портата, която разделяше имота и се усмихна, щом домът й се появи пред полезрението им. Къщата беше нейната гордост и радост.

— Ето я. Както виждаш, е на два етажа, малко е голяма за къща за гости, но дядо ми имаше много пари. Построи я преди двадесет години, след като брат му получи инсулт. — Тя замълча, почувства се малко като брокер на недвижими имоти, но пронизителният заинтересован поглед на Брон я накара да продължи. — Не искаше той да се възстановява в болница, затова нае хора да работят денонощно, за да я построят за рекордно кратко време. Изградиха я за пет месеца, което е доста бързо, но стана чудесна къща. Има три спални, три и половина бани и дори асансьор.

Черните вежди на Новия вид се повдигнаха, когато спряха в предния двор.

— Никога не използвам асансьора, но чичо ми беше в инвалидна количка и се нуждаеше от постоянни грижи. Две медицински сестри живееха с него и работеха на смени. Ето защо има допълнителна спалня, а не само две, както в повечето къщи за гости. Той живя тук шест години, преди здравословното му състояние да се влоши, след което постъпи в болница. Почина няколко седмици по-късно и къщата остана празна до смъртта на дядо преди четири години. Той я завеща на мен, а голямата къща остави на татко.

Младата жена тръгна отново, извади ключовете от чантата си, отключи входната врата, отвори я широко и покани госта да влезе пръв. Той поклати глава и с жест й показа, че тя трябва да мине пред него. Това я накара да го хареса още повече, влезе, погледна през рамо и забеляза, че мъжът едва мина през прага. Беше благодарна, че цялата къща имаше високи сводести тавани, така че той нямаше да се чувства като в капан с фигурата си, която бе по-висока от средния ръст.

Брон пристъпи вътре и спря. Погледът му обходи бавно всекидневната и Бека се запита какво ли ще си помисли за дома й. Огледа се и се зарадва, че наскоро бе чистила, навсякъде бе подредено. Най-накрая очите му срещнаха нейните и той се засмя.

— Това ще свърши чудесна работа. Благодаря. Домът ти е прекрасен и мирише приятно. Мога да доловя мирис на дърво и някакъв непознат лимонов аромат.

Тя си спомни, че Видовете имаха изострени сетива.

— Подовете са от паркет и има дърворезба в почти цялата къща. Дядо ми може да е искал да бъде бързо построена, но не е бил склонен да притупва нещата. Мирисът на лимон е от маслото, което използвам за полиране на подовете. То ги поддържа чисти и лъскави, без да са хлъзгави. Два пъти в годината наемам хора, които излъскват перилата на стълбите и вградените рафтове в хола. Работата е твърде много за мен, за да се справя сама.

Новия вид просто се взираше в нея, без да казва нищо. Тя кимна.

— Нека ти покажа и останалата част от къщата.

Брон я последва през кухнята и трапезарията. На първия етаж имаше още мокро помещение и малка баня. Холът бе последен. Бека го заведе горе и спря пред първата врата отдясно, където се намираше най-малката спалня с баня. Младата жена отвори вратата да му покаже кабинета си.

— Това е мое, но си добре дошъл да използваш компютъра.

— Почти не използвам такива неща. Все още се уча, но ти благодаря.

Тя се обърна, почти се блъсна в него и забеляза колко хубаво миришеше той. Ухаеше съблазнително и мъжествено, сигурно от афтършейва. Заобиколи едрото му тяло и отвори вратата от другата страна на коридора.

— Това ще бъде твоята стая, към нея има и самостоятелен санитарен възел. — Погледът й се насочи към леглото, преди преценяващо да изгледа мъжа от горе до долу. — Може би ще се наложи да си разменим креватите. Това тук е с нормален размер, но мисля, че ще имаш проблеми с него, понеже си доста висок. В моята стая имам „Краля на Калифорния“. — Огледа тялото му още веднъж. Кимна и срещна погледа му. — Определено ще трябва да спиш в леглото ми.