Лорън Донър - Брон

— Затвори вратата!

Бека го направи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Какъв ти е проблемът, сега?

— Флиртуваше ли с него?

Младата жена се хвана за сърцето.

— Аз? Да флиртувам? Никога.

— По дяволите, Ребека. Той не е мъж, който можеш да дразниш. По нищо не прилича на твоя съпруг или на другите ти познати. Брадли беше мекушав. Позволи ти да му се качиш на главата, дори и повече. Мъжът в дъното на коридора ще те схруска за закуска, не се шегувам. Той е наполовина животно, не може да му се вярва, че няма да действа инстинктивно. Може да изглежда като нас, но никога не поставяй под съмнение хищническата му природа.

Изгаряше я ярост — ярка, гореща и силна.

— Никога не си позволявай — процеди през зъби, — да говориш по този начин за Брадли. Само защото не целуваше задника ти и не се присъедини към армията след като завърши гимназия не означава, че беше мекушав. Той беше мил, нежен и сладък. Беше интелигентен и говореше кротко. Той…

— Беше слабак — изплю думите баща й. — Не беше достатъчно добър за моето момиче. Възпитах те като силна жена и той не можа да се справи с това.

— Махай се от къщата ми, веднага! — Бека рязко отвори вратата на спалнята.

Тим пребледня.

— Не исках да кажа това. Съжалявам. Просто съм притеснен, бебчо. Мъжът в другата стая не е домашно котенце. Мисля, че гените му са смес с ДНК на лъв или пантера, заради черната му коса. Знам повече за тях, отколкото ти някога ще научиш. Затова, ако го дразниш може да не разбере, че означава точно това. Би могъл да те нападне.

— Престани! Единственият човек в тази къща, за който има опасност да бъде нападнат, това си ти. От мен. Винаги си мразел съпруга ми, понеже не беше замесен от същото тесто като теб. И бях благодарна за това всеки ден, който преживях с него. Сега напусни къщата, и ако отново прекрачиш прага без изричното ми разрешение, ще прострелям задника ти. Ти ме научи как, а аз все още притежавам пистолета, който ми купи. Махай се, веднага!

— Ще се върна след петнадесет минути, за да ти помогна да пренесеш нещата си в голямата къща. — Той тръгна към вратата.

— Не се притеснявай.

Мина покрай нея.

— Чудесно. Но ще трябва да направиш няколко курса, докато пренесеш всичките глупости, от които си мислиш, че се нуждаеш. Виждал съм те как си събираш багажа и се обзалагам, че ще са ти необходими най-малко три чанти.

— Отказвам да живея с теб. Оставам тук, с Брон. Той е приятен мъж и не се интересува от мен. Ти си този, който искам да напусне.

Баща й се намръщи.

— Не може да останеш тук с него.

— Само гледай! — Втренчи се в лицето му. — Махай се от къщата ми! Говоря сериозно. Казвала съм ти в никакъв случай да не споменаваш Брадли, но ти никога не чуваш.

— Ще те оставя да се успокоиш. Знаеш къде са резервните ключове. Довечера имам среща и няма да се прибера до късно. Утре сутрин, когато се събудиш, аз ще съм на заседание, но ще си поговорим след като се прибера. Съжалявам, Ребека. Имах напрегнат ден и си изпуснах нервите. Искам само най-доброто за моето бебче, и знаеш, че имах проблеми с Брадли. Смятам, че го превръщаш в мъченик. Всеки има недостатъци.

Бека затвори вратата на спалнята под носа му и я заключи. Чу го да разговаря с Брон няколко минути преди в къщата да се възцари тишина. Беше бясна, дори по-лошо — наранена. Изчака още пет минути и след това отвори вратата.

Бека спря пред затворената врата на Брон, чу шум от течаща вода и разбра, че гостът й се къпе. Беше се успокоила след спора с баща си и сега имаше нужда от едно силно питие. Това винаги й помагаше да преодолее наранените си чувства след всеки техен словесен двубой, а сега съществуваше и фактът, че в дома й живееше един много сексапилен, но напълно забранен за нея мъж.

В хола имаше добре зареден бар, нещо, което бе оценила, когато влезе във владение на къщата и бе подменила всяка бутилка алкохол, тъй като не бе сигурна колко бяха стари. Наля си чиста водка и я изпи на екс. Течността опари гърлото й и целия път до стомаха. Издиша през зъби, когато остави чашата на бара, възседна стола и си наля още.

Баща й я подлудяваше и да живеят в един и същи имот бе наистина лоша идея. Все пак не бе залепена за това място. Имаше пари, можеше да се премести другаде, но идеята да напусне спокойния оазис я караше да изпитва ужас. Вече бе живяла във външния свят с Брадли и нещата не потръгнаха много добре. Тя си наля и изпи още няколко чашки, когато звукът на звънеца я изтръгна от вцепенението, в което беше изпаднала.