Лорън Донър - Брон

Бека рязко отвори вратата, като очакваше да види баща си, но вместо него друг стоеше на прага й. Тя му отправи искрена усмивка.

— Е, и това ако не е самият Трей Робъртс. Изглеждаш прекрасно!

Мъжът се ухили.

— Донесох хранителни продукти и униформа за новото попълнение. — Той държеше две огромни торби и обемист калъф за дрехи, преметнат през рамо. — Покажи ми кухнята. Той пристигна ли вече?

Тя кимна и поведе Трей към кухнята. Младата жена високо ценеше човека, който беше любимец на баща й. Ако Тим Оберто някога имаше син, тя знаеше, че би бил именно като Трей. Баща й я бе тласкал години наред към него с надеждата, че ще го избере за съпруг. Тя флиртуваше с младия мъж, но не проявяваше интерес. Твърде много приличаше на баща й, с изключение на това, че Трей беше мил и имаше чувство за хумор.

— Той е на горния етаж и си взема душ.

Трей погледна към тавана, преди да насочи изучаващия си поглед към Бека.

— Какво представлява?

— Името му е Брон. Огромен е, има прекрасни очи и е хубав. Ще си пасне идеално с вас момчетата. Макар че, на ваше място, не бих го предизвиквала. Ще ви срита задниците.

Трей кимна и започна да разтоварва торбите.

— Къде отиде твоят старец?

— Има среща.

— Аха — засмя се мъжът. — Чудя се колко дълго ще продължи този път?

— Вероятно две седмици. Това е лимитът. Щом започне да бълва заповеди срещу тях и те хукват надалеч. Чакам да видя що за идиотска мащеха в крайна сметка ще ми намери. Тя трябва да е спечелила първо място в конкурса „Пълен кретен“, ако си мисли, че неговото деспотично отношение е сладко.

— Сега разбирам защо отказваш да излизаш с мен. Обичам да раздавам заповеди.

— Аз съм твърде умна. — Тя започна да му помага да разтоварят и подредят покупките, докато не забеляза огромното количество месо в хладилника и фризера. — Какво е това, по дяволите?

Той се ухили.

— От НСО ни казаха, че трябва да му осигурим много червено месо.

— В такъв случай, мисля, че ще бъде доволен. Сигурно си купил повече от двадесет килограма пържоли и месо за печене.

— Просто изпълних дадения ни списък. Трябваше да те питам дали имаш някакви чугунени тигани. Предпочитат да запичат месото в тях.

— Там — посочи Бека.

Трей отвори долният шкаф и видя комплекта тигани.

— Би трябвало да свършат работа — Извади най-големия и го постави върху печката така, че да е невъзможно да бъде пропуснат.

— Друго?

— Не. Ако се нуждае от нещо, той сам ще ни каже. Отивам да взема безалкохолното от джипа.

Бека му помогна, като задържа входната врата отворена. Зяпна учудена, когато видя Трей да мъкне три кашона с кола.

— Да не би да има разпродажба?

— Новите видове имат слабост към кофеина — Той прибра кашоните и се облегна на плота. — И така, срещаш ли се с някой сега?

— Не.

— Искаш ли да излезеш с мен на вечеря? — попита я с усмивка.

— Не — отвърна Бека и също му се усмихна. — Но благодаря за предложението.

— Не искаш ли поне да правим страхотен, умопомрачаващ секс? — Намигна й.

— Пас съм — засмя се тя.

Усмивката му угасна.

— Още ли не си го преодоляла? Мина повече от година от смъртта му.

Нейната усмивка също се стопи.

— Преди няколко седмици излязох с мъж, с когото се запознах чрез работата ми, и се забавлявах. Той ме целуна, но всичко, за което можех да мисля в този миг беше, че не е по начина, по който го правеше Брадли. Това уби момента и аз отпратих мъжа. Отказах втора среща. Беше добър човек и не исках да го залъгвам.

— Аз няма да те целувам. — Усмивка цъфна на лицето му отново. — Мога да те взема точно тук. — Посочи към стената. — Обзалагам се, че няма да ти напомням за него. Не мога да си представя, че той някога би могъл да те вдигне и да те прикове към стената, докато те чука до безумие.

— Върви си вкъщи. — Младата жена поклати глава, смеейки се. — Вероятно заради такива думи си все още сам. Този номер минава ли пред другите?

— Понякога. Просто се опитвам да ти помогна.

— Точно така. Искаш да ми помогнеш, като ме измъкнеш от дрехите ми.

Всичкият хумор изчезна от наситенокафявите му очи.

— Може би точно това е помощта от която се нуждаеш. Нали си чувала да казват, че за да забравиш някого трябва да се влюбиш в друг? Това наистина действа. Притеснявам се за теб, скъпа. — Той се присегна и отметна кичур от кестенявата й коса. — Винаги съм насреща, ако искаш да говориш. А ако имаш нужда от някой, който да те прегърне или от страхотно чукане — усмихна се, — тялото ми е на твое разположение.