Кийра Кас - Короната

– Невъзможно е. И тя го разбира. Благодарна е, че е тук – отвърна той. И двамата го усещахме, но пак ни беше жал. – Ето, виждаш ли, и аз извършвам държавна измяна през пос­ледните двайсет години. Също като майка ти и брат ти. Бих казал, че Кадън е единственият, който живее изцяло по правилата.

Усмихнах се при мисълта колко от тях нарушаваше ежедневно Остън.

– Загърби глупавия закон, Идлин. Омъжи се за човека, когото обичаш. Щом ти го одобряваш, не се съмнявам, че и аз ще го одобря. А ако на народа не му хареса, това си е негова грижа. Защото коя си ти?

– Аз съм Идлин Шрийв и никой на света не е по-могъщ от мен – изстрелях, без да се замислям дори.

Той кимна.

– Съвършено вярно.

Продуцентката отвори вратата със замах.

– Слава богу! Имате десет секунди. Бързо!

Влетях в студиото, издирвайки Еико. Не го намирах сред тълпата от хора, лутащи се да търсят мен.

Скочих на сцената в мига, в който лампичката на камерата светна в червено, отметнах косата от лицето си и заговорих без всякаква цел и посока.

– Добър вечер, Илеа. – Нарушавах всички правила относно публичните речи. Стойката ми беше потресаваща, говорех накъсано и дори не гледах в обектива, понеже продължавах да търся Еико. – За тазвечерното специално издание на осведомителния бюлетин сме ви подготвили една изненада.

Най-накрая го видях – стоеше наполовина скрит зад Хен­ри.

– Нека приветстваме заедно господин Еико Коскинен на сцената.

Студиото избухна в аплодисменти, а аз се надявах Еико да събере смелост и да дойде пред камерите заради мен. Той преглътна и изпъна вратовръзката си, докато Хенри го тупаше окуражително по гърба.

Като стъпи на сцената, го хванах за ръка и го накарах да остане до мен. Малко ми се виеше свят и се притеснявах, че при него също е така.

– Някои от вас навярно си спомнят този господин от бюлетина преди няколко седмици. Това е преводачът на сър Хенри и откакто пристигна в двореца, се доказва като интелигентен, мил, почтен, забавен и още десетки неща, които не съзнавах, че търся, докато не ги видях в него. – Погледнах към Еико и надеждата в очите му ми подейства някак успокояващо. – И така се влюбих безнадеждно в него.

– И аз в теб – отвърна той с толкова тих глас, че може би никой освен мен не го чу.

– Еико Петери Коскинен, ще ми направиш ли невероятната чест да станеш мой съпруг?

От гърлото му се изтръгна красив, недоумяващ смях и светът сякаш застина. Нямаше коленичене, нито трескаво търсене на пръстени. Бяхме само двамата с него.

И милионите ни зрители.

Той се обърна и аз проследих погледа му, знаейки, че търси Хенри. Приятелят му размахваше бурно ръце и викаше безгласно „да, да“.

– Да – отговори през смях Еико.

Спуснах се към него, прегърнах го през врата и го целунах. Усещах смътно овациите и радостните възгласи, но щастливото туптене на сърцето ми заглушаваше повечето.

Нещо в мен ми нашепваше, че трябва да се замисля как ще реагира народът, как ще се развият събитията след тази вечер. Но останалата част от съзнанието ми потисна тревогата и проумях с чиста, съвършена сигурност, че съм намерила спътника си в живота.

Отдръпнах се, за да го погледна, обзета от неописуема сладост.

След секунда по лицето му се изписа объркване.

– И... какво да правя сега?

Усмихнах се.

– Просто се оттегли от сцената за момент. Трябва да се погрижа за нещо друго. А после искам да си поговорим за толкова много неща.

– И аз.

Ръкопляскането постихна, а аз вперих очи в обектива, твърде щастлива, за да изпитвам страх, и се обърнах най-искрено към народа си.

– Съзнавам, че съм ви кралица от едва няколко дни, но през този кратък период и дълго преди това се безпокоях за мястото си в сърцата ви. Едва ли някога ще разбера защо се сблъсках с толкова масово неодобрение, но чак сега проумявам, че не бива да му отдавам такова значение. Животът ми си е мой, не ваш. По същия начин вашият живот трябва да принадлежи изцяло на вас самите, а не на мен.

В този момент усетих как настроението в студиото се променя рязко и може би се заблуждавах, но имах чувството, че същото се случва и извън него.

– Последните два месеца бяха шеметни за мен. Едва не загубих майка си, обичният ми брат близнак се пренесе в чужбина, провъзгласиха ме за кралица и доведох до край Избор, който изненада всички ни.

Усмихнах се при мисълта колко бързо се беше случило всичко... че трябваше да ме е разгромило, но не успя.