Кийра Кас - Сирената

Състоеше от една стая колкото нашата всекидневна в къщата ни на плажа. Нямаше много мебели - само тясно легло и маса с пейка.

- На мен ми е уютно тук - отвърна Ейслинг и сложи чайник на старата печка. -Много мило да ме навестите. Днес набрах малко свежи горски плодове и ще направя пай. Дайте ми четирийсет и пет минути и ще имаме прекрасен десерт!

- Да не очакваш гости? - попита Елизабет. - Или просто умираш от скука?

Нямахме много причини да готвим. Не се хранехме, а точно Елизабет можеше

да издържи месеци наред, без да й се дояде нещо.

Ейслинг се усмихна, докато покриваше тава с тестото за пая.

- Да, кралят ще се отбие всеки момент.

- О, кралят обича пай, значи? - отвърна на шегата й Миака.

- Кой не обича пай?! - въздъхна Ейслинг. - Честно казано, днес ми беше малко скучно. Затова много се радвам да ви видя.

Отидох до нея, за да гледам как изсипва плънката върху тестото.

- Знаеш, че винаги си добре дошла у нас.

- Да, но предпочитам тишината.

- Току-що ни каза, че ти е било скучно - парира я Миака, докато художническите й очи обхождаха стаята.

- В един ден на сто - обясни Ейслинг, без да се задълбочава. - Но знам, че трябва да прекарвам повече време с вас. Ще опитам.

- Добре ли си? - попитах я. - Струваш ми се напрегната.

Ейслинг залепи усмивка на лицето си.

- Повече от добре. Просто се радвам да ви видя. Какъв е поводът?

- Ще кажеш ли на Кален да се успокои? - помоли я Елизабет, настанявайки се на малкото легло, все едно къщата е нейна. - Пак започна да мрънка. По цял ден рови из албумите си с изрезки и се терзае, че светът й ще свърши, ако човешка сянка прекоси пътя й.

Двете с Ейслинг се спогледахме и тя ми се усмихна широко.

- Каква е истинската причина?

- Никаква - уверих я аз. - Просто сравняваме различните си подходи. Аз лично съм по-спокойна, когато сме в сянка. С колкото по-малко хора си имаме работа, толкова по-добре.

- В същото време настояваш да живеем в по-големите градове - измърмори Елизабет.

Врътнах очи.

- За да се сливаме с тълпата.

Миака дойде при нас и сложи малка ръчичка върху рамото на Ейслинг.

- Според мен Елизабет се опитва да каже, че тъй като ти си най-голяма, може да ни дадеш мъдър съвет.

Ейслинг свали престилката си и всички седнахме заедно около масата, смествайки се на пейката и леглото.

- Е, да не се самозалъгваме. Океана ни използва поотделно. Може да свърши работата си само с една сирена. Но прави така, че да сме поне по две, за да не ни е самотно.

- Пък си имаме и Нея - добавих аз.

- Което е странно. Понякога ми е трудно да Я разбера - обади се Елизабет, докато чоплеше лъскавите солни люспи по роклята си.

- Тя не е човек - изтъкнах аз. - Разбира се, че ще ни е трудно да Я разберем.

- Да се върнем към основния въпрос: Ейслинг, не смяташ ли, че можем да общуваме с човеците без неприятни последици? - настоя Елизабет.

Ейслинг се усмихна загадъчно, вперила очи във въздуха пред себе си.

- Определено. Всъщност на мен ми помага да гледам как нечии животи се променят, макар и моят собствен да си остава същият. Просто трябва да знаем какви са границите ни. - Тя отново се вгледа в Елизабет. - А ми се струва, че Кален познава своите, затова е най-разумно да ги уважаваме.

- Е, на мен пък ми се струва, че е нещастна и ще се чувства много по-добре, ако от време на време се показва в реалния свят - заяви Елизабет и на устните й изплува хаплива, самодоволна усмивчица.

- В този ред на мисли... - подхвана Миака, изопвайки гръб. - Парашутни скокове. Ти би ли пробвала, Ейслинг?

Ейслинг се засмя напрегнато.

- Не обичам височини, така че едва ли.

Миака кимна.

- Признавам, падането ще е странно. Но искам да видя света отвисоко.

- Ставала си свидетел на войни, толкова държави са се разпадали и издигали от прахта пред очите ти. Виждала си повече модни тенденции, отколкото някои хора за цял живот. Разхождахме се по Великата китайска стена, яздила си слон... За бога, та Елизабет ни води на концерт на „Бийтълс"! - напомних й. - Какво повече ти трябва?

Миака грейна.

- Искам да видя всичко.

Заговорихме се за новите картини на Миака, за книгите, които аз бях прочела напоследък, за любимите филми на Елизабет. Ейслинг в действителност обичаше да следи живота на хората около себе си и ни разказа как най-добрата пекарка в града затваряла магазина си, както и че напоследък все повече и повече хора се наемали да разхождат кучета. Все неща, които не значеха нищо за мен, но значеха всичко за хората, в чийто живот се случваха.